Според учените наблюдаваното космическо явление се случва изключително рядко - веднъж на 10 хиляди години в дадена галактика. "Черните дупки приличат малко на акулите и погрешно се славят като машини за убиване. Всъщност те остават кротки доста продължително време. Но дойде ли време за хранене, тогава започва убийственото пиршество", обяснява Райън Чорнок от Харвард-Смитсоновия център по астрофизика, един от съавторите на изследването, публикувано в сп. "Нейчър".

Супермасивните черни дупки, с маса 1 милион до 1 милиард по-голяма от тази на Слънцето, се спотайват в центъра на повечето галактики на Вселената. Те могат да бъдат открити благодарение на интензивното излъчване на газове, които всмукват, когато попаднат в техния обсег. Но ако средата около черните дупки е бедна на газове, тяхното присъствие е едва забележимо. Така че е много трудно да бъдат наблюдавани "спящи" черни дупки, освен ако не решат да "похапнат" близкостояща материя.

Точно това наблюдавали Райън Чорнок и Суви Гезари от американския университет "Джонс Хопкинс". На 31 май 2010 година в обектива на техния телескоп Pan-STARRS на Хавайските острови попаднало неочаквано лъчение, идващо от центъра на галактика, разположена на 2,7 милиарда светлинни години. Светлинното излъчване ставало все по-интензивно и достигнало връхната си точка на 12 юли, след което постепенно затихнало.

Излъчената енергия от черната дупка, която дотогава била в "спящо състояние", имала маса колкото три милиона наши Слънца и се равнявала на тази на черната дупка, която е в центъра на Млечния път. Погълнатата звезда била толкова близко до космическия обект, че била раздробена от гравитацията му.

Газовете от звездата след това били всмукани от черната дупка, при което се получили чудовищни температурни нива, които се превърнали в светлинно излъчване, наблюдавано от астрономите.