В тези специфични космически обекти гравитацията е толкова силна, че дори и светлината остава пленена в тях и не може да ги напусне. Поради тази причина те са невидими. При все това учени от университета в Кардиф твърдят, че когато черните дупки се деформират вследствие на сблъсък с други себеподобни или със звезди, те започват да излъчват гравитационни вълни, предсказани от Алберт Айнщайн още преди около един век.

Тези вълни са нещо като гребени в пространствено-времевата постройка на Вселената, които пътуват със скоростта на светлината и досега бяха много трудни за откриване. Но в наши дни свръхчувствителна апаратура в САЩ, Европа, Япония и Индия може вече да ги регистрира в същия обхват, в който се разпространяват и чуваемите звукови вълни.

При две сблъскващи се черни дупки се получава една, която в началото е много деформирана. При този процес тя генерира гравитационни вълни не в един, а в микс от тонове, подобни на звъняща камбана. Откриването на гребените и измерването на честотите им позволява на учените да разкрият точната маса и въртенето на подобни черни дупки, без да се налага тяхното (невъзможно) изследване отблизо.

Сравнявайки силата на различните тонове може да се състави не само картина на окончателната черна дупка , но и на първоначалните и двама "родители", взeли участие в сблъсъка. По думите на ръководителя на изследването Йоанис Камарецос, екипът с изненада открил, че с този метод могат да се определят точните маси на двете черни дупки, преди да се слеят в една.