Александър Багров, водещ научен сътрудник на Института по астрономия към Руската академия на науките, водещ специалист на НПО "Лавочкин", смята, че ракетната техника не може да осигури необходимия товаропоток до Луната и е необходима друга транспортна система.

"Ние можем да спуснем въжен лифт от Луната към Земята от височина 400 000 км. Главното е въжето да не стига до самата Земя, а да се спуска на равнище 50 километра над нея" - твърди Багров, цитиран от РИА "Новости" и БТА. Ученият уточнява, че проектът не е на НПО "Лавочкин" или на Института по астрономия на РАН, където работи, а лична инициатива.

"Доставката на товари от лифта до повърхността на Земята може да се извършва със стратоплан. Проекти на такива стратоплани вече активно се разработват в Русия. А товарите могат да се доставят на Земята от Луната, като просто се спускат с парашут, след като се откачат от края на въжето," пояснява ученият.

Според Багров, ако като материал се използват въглеродни нанотръби, то нужното въже с милиметрово сечение ще е с маса 20 тона. Самият лифт ще може да повдига товари с маса от пет тона и, може би, дори повече.

Багров уточнява, че скоростта на транспортиране трябва да е достатъчно висока. "Ако лифтът се движи със скорост 380 км в час, като свръхскоростните влакове, пътуването от Земята до Луната ще трае месец. Ако се използва магнитната левитация, ще има постоянно ускорение от 10 метра в секунда. В този случай максималната скорост в средата на пътя ще достигне вече 60 км в секунда, а целият път до Луната ще отнеме 3,5 часа", отбелязва Багров.

По думите му с лифта ще могат да се транспортират и хора, тъй като за сметка на ускорението претоварването няма да надхвърля това, което човек би могъл да понесе.При използването на въжето за ден ще могат да се осъществяват по три курса. А това означава, че ако на един път се транспортират по пет тона, за ден това ще прави 15 тона.

За да бъде осъществен проектът, трябва да бъдат изпълнени редица задачи. Сред тях е изработката на въже и нанотръби, разработката на високотемпературен свръхпроводник и нанасянето му на въжето, казва ученият.

Самата идея за космически асансьори е от преди 100 години. Предлага я основоположникът на теоретичната космонавтика Циолковски. По негово време обаче най-здравият материал е стоманата, която не може да издържи и малка част от предполаганото натоварване.

Главният проблем за направата на космически лифт е създаването на въже, по което кабината да се движи. То трябва да е от много здрав и същевременно лек материал. Теоретично за тази цел биха могли да се използват въглеродни нанотръби, но още няма технология за промишленото им производство, а нишките не могат да се сплитат във влакна. Въпреки това в началото на 2000 г. НАСА и някои търговски компании в САЩ и други страни са разработили няколко проекта за създаване на такива асансьори, нито един от които засега не е осъществен.