Структури в короната на Слънцето показват, че пикът на активността в северното полукълбо вече е отминал, съобщи "Ню сайънтист", цитиран от БТА. Процесите в южното полукълбо обаче са по-мудни и максимум там ще има чак през 2014 г.

Тази странна асиметрия засилва теорията, която намира все по-голяма популярност сред специалистите от няколко години - звездата ни се е запътила към хибернация. Затишието ще е полезно, защото така ще има по-добра база за изучаване на ефекта на слънчевите изригвания върху земния климат.

Наблюдения на слънчевите петна разкриха през 19-и век, че Слънцето преминава през 11-годишни цикли на активност. Когато е в максимум, звездата произвежда много петна, изригвания и изхвърля плазма. При слънчев минимум процесите се успокояват. След необичайно продължителния минимум от 2008 г. до 2010 г. специалистите предвидиха слаб максимум за 2013 г.

В наши дни обаче слънчевите петна не са единственото средство за проследяване на слънчевия цикъл. Ричард Алтрок от американската военновъздушна изследователска лаборатория в Ню Мексико изучава полярни протуберанси на слънчевата корона. Те се образуват на средни географски ширини в началото на слънчевия цикъл, а след това се изместват към полюсите. Когато стигнат до географска ширина от 76 градуса, е достигнат слънчевият максимум. Малко след това изчезват и се образуват отново през следващия цикъл.

На базата на това движение Алтрок съобщи, че през юли миналата година е имало необичайно слаб максимум в северното полукълбо на Слънцето. В южното полукълбо протуберансите още се движат, но бавно. Ако продължават със същата скорост, южното полукълбо на Слънцето ще достигне своя максимум през февруари 2014 г.

Подобна голяма асиметрия между двете полукълба може да е знак за предстоящи големи промени, каза Стивън Тобайъс от университета на Лийдс, който разработва модели на движещата сила зад магнитното поле на Слънцето. Според него подобно положение предхожда удължена тиха фаза, наричана голям минимум.

Големият минимум може да продължи десетилетия. Предишният е бил от 1645 г. до 1715 г. и е свързан с малката ледникова епоха в Европа. Нов подобен период може да причини застудяване в някои райони, но учените виждат в него и нещо положително. Той би предложил идеални условия да тестват ефекта на слънчевото непостоянство върху климата на Земята.
Според Майкъл Проктър от университета на Кембридж обаче слънчев минимум няма да има, защото сегашният цикъл напомня на този, приключил през 1913 г. и запомнен като много слаб. След него обаче имало отново силен цикъл.