След Големия взрив удари с големи небесни тела с размери на Луната или на Марс са довели до отделяне на топлина, при която химическите елементи са влезли в реакция помежду си и са се слели. В така получения океан от магма, разтопеното желязо се е отделило от силикатите, които днес формират около 97% от земната кора, и е потънало към центъра на Земята, посочва БГНЕС.

Ценните метали са силно привлечени от желязото в течна форма. Тези сидерофилни елементи са последвали желязото в течната му форма към центъра на Земята, отдалечавайки се от повърхността. Следователно оттогава под краката ни на дълбочина от повече от 3 000 км се намира едно недостижимо съкровище - злато, достатъчно да се обвие планетата ни в лист, дебел 4 метра.

Въпреки това концентрацията на ценни метали в земната кора остава необяснимо висока - между 10 и 1000 пъти по-висока отколкото би трябвало да бъде. Някои учени изтъкват, че привличането на сидерофилитите от желязото е намаляла заради налягането и температурите на дъното на океана от магма.

Тъй като тази теория също има празнини, други учени предлагат различно обяснение - това за късното “бомбардиране“ (преди между 3.8 и 4 млрд. години) от други много по-малки метеорити, които са добавили 0.5 - 1.0% допълнителни материали към нашата планета. Те останали по-близо до повърхността, тъй като течното желязо вече било в центъра на земния глобус, което позволява да ги откриваме на достъпни за добиване места.