Нобел за разработването на литиево-йонните батерии | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Нобел за разработването на литиево-йонните батерии
Снимка: Nobel

Нобел за разработването на литиево-йонните батерии

Трима учени ще си разделят 832 459 евро

| Редактор: Стоян Гогов 7 2545

Американците Джон Б. Гудинаф и Стенли Уитингам и японецът Акира Йошино спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии, съобщи сайтът Nobelprize.org.

Тези леки, зареждащи се и мощни батерии сега се използват навсякъде - от мобилните телефони и лаптопите до електрическите автомобили. Те променят коренно живота ни, откакто навлизат в употреба през 1991 г.

Американският професор Джон Гудинаф е роден на 25 юли 1922 година в германския град Йена. На 97 години той стана най-възрастният Нобелов лауреат, удостояван някога с високото отличие. Своята кариера на учен той започва в Масачузетския технологичен институт в лабораторията "Линкълн".

В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век оглавява Лабораторията по неорганична химия към Оксфордския университет, където разработва материала за катода на литиево-йонната акумулаторна батерия. От 1986 година насам той е професор в Тексаския университет в град Остин.

Професор Станли Уитингам е англо-американски химик в университета Бингамтън, филиал на Университета в Ню Йорк. Той е роден през 1941 година във Великобритания. Защитава докторантура в Оксфордския университет през 1968 година, след което продължава кариерата си в Стамфордския университет в Калифорния. От 1972 до 1984 година работи в изследователския отдел на компанията "Ексон", а по-късно става професор в университета Бингамтън. Ученият се оказва ключова фигура в разработването на литиево-йонните батерии, след като открива концепцията за интеркалираните /вмъкнатите/ електроди.

Японският химик Йошино Акира е роден в град Суита на 30 януари 1948 година. Той защитава докторантура в университета в Осака. През 1972 година започва работа в лабораторията на корпорацията "Асахи Касей". Понастоящем е професор в университета Мейджи.

Проф. Акира осъществява истинска енергийна революция с разработката на литиево-йонната батерия. Той започва да развива тази идея през 1981 година, а само след две години конструира действащ прототип въз основа на кобалта и лития. Това може да се каже, че е рожденият ден на съвременния литиево-йонен акумулатор.

Миналата година Нобелова награда за химия спечелиха Франсес Х. Арнолд, Джордж П. Смит и Грегъри П. Уинтър за "овладяване на мощта на еволюцията".

Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Лауреати на Нобеловата награда за химия с голяма известност са Сванте Арениус (1903), Ърнест Ръдърфорд (1908), Мария Кюри (1911), Ирен и Фредерик Жолио-Кюри (1935).

Нобеловите награди ще бъдат връчени на церемония в Стокхолмската концертна зала на 10 декември - в деня на кончината на основателя на Нобеловата награда Алфред Нобел.

Тази година паричната равностойност на наградата е 9 милиона крони (832 459 евро).

Миналата година Нобелова награда за химия спечелиха швейцарецът Жак Дюбоше, германецът Йоахим Франк и британецът Ричард Хендерсън за разработване на криолектронна микроскопия, която революционизира биохимията.

Нобел за разработването на литиево-йонните батерии

Нобел за разработването на литиево-йонните батерии

Трима учени ще си разделят 832 459 евро

| Редактор : Стоян Гогов 7 2545 Снимка: Nobel

Американците Джон Б. Гудинаф и Стенли Уитингам и японецът Акира Йошино спечелиха Нобеловата награда за химия за разработването на литиево-йонните батерии, съобщи сайтът Nobelprize.org.

Тези леки, зареждащи се и мощни батерии сега се използват навсякъде - от мобилните телефони и лаптопите до електрическите автомобили. Те променят коренно живота ни, откакто навлизат в употреба през 1991 г.

Американският професор Джон Гудинаф е роден на 25 юли 1922 година в германския град Йена. На 97 години той стана най-възрастният Нобелов лауреат, удостояван някога с високото отличие. Своята кариера на учен той започва в Масачузетския технологичен институт в лабораторията "Линкълн".

В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век оглавява Лабораторията по неорганична химия към Оксфордския университет, където разработва материала за катода на литиево-йонната акумулаторна батерия. От 1986 година насам той е професор в Тексаския университет в град Остин.

Професор Станли Уитингам е англо-американски химик в университета Бингамтън, филиал на Университета в Ню Йорк. Той е роден през 1941 година във Великобритания. Защитава докторантура в Оксфордския университет през 1968 година, след което продължава кариерата си в Стамфордския университет в Калифорния. От 1972 до 1984 година работи в изследователския отдел на компанията "Ексон", а по-късно става професор в университета Бингамтън. Ученият се оказва ключова фигура в разработването на литиево-йонните батерии, след като открива концепцията за интеркалираните /вмъкнатите/ електроди.

Японският химик Йошино Акира е роден в град Суита на 30 януари 1948 година. Той защитава докторантура в университета в Осака. През 1972 година започва работа в лабораторията на корпорацията "Асахи Касей". Понастоящем е професор в университета Мейджи.

Проф. Акира осъществява истинска енергийна революция с разработката на литиево-йонната батерия. Той започва да развива тази идея през 1981 година, а само след две години конструира действащ прототип въз основа на кобалта и лития. Това може да се каже, че е рожденият ден на съвременния литиево-йонен акумулатор.

Миналата година Нобелова награда за химия спечелиха Франсес Х. Арнолд, Джордж П. Смит и Грегъри П. Уинтър за "овладяване на мощта на еволюцията".

Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Лауреати на Нобеловата награда за химия с голяма известност са Сванте Арениус (1903), Ърнест Ръдърфорд (1908), Мария Кюри (1911), Ирен и Фредерик Жолио-Кюри (1935).

Нобеловите награди ще бъдат връчени на церемония в Стокхолмската концертна зала на 10 декември - в деня на кончината на основателя на Нобеловата награда Алфред Нобел.

Тази година паричната равностойност на наградата е 9 милиона крони (832 459 евро).

Миналата година Нобелова награда за химия спечелиха швейцарецът Жак Дюбоше, германецът Йоахим Франк и британецът Ричард Хендерсън за разработване на криолектронна микроскопия, която революционизира биохимията.