Първата в света живородена "химерна" маймуна свети в зелено, пише в. "Индипендънт". Химера се нарича всяко животно с повече от два комплекта ДНК. В този случай дългоопашатият макак е създаден чрез комбиниране на два генетично различни ембриона от един и същи вид.

Според изследването на учените за доказателство на концепцията, публикувано в четвъртък в списание Cell, макакът е имал светещо зелено лице и върховете на пръстите, в допълнение към флуоресцентно зелени очи.

Учените често използват химерни мишки и плъхове в лабораторни условия като средство за изучаване на ембрионалното развитие, както и за изследване на прогресията на заболяването в живи органи и тъкани. Мишките и плъховете обаче не са толкова генетично подобни на хората, колкото са приматите. Това означава, че успешното инженерство на химерни маймуни може да предложи на човечеството много по-точни средства за клетъчно изследване и проучване на болести.

"Мишките не възпроизвеждат много аспекти на човешката болест, тъй като тяхната физиология е твърде различна от нашата", каза старшият автор на изследването Жен Лиу, изследовател в Китайската академия на науките, пред CNN. "За разлика от това, човекът и маймуната са близки еволюционно, така че човешките заболявания могат да бъдат по-вярно моделирани при маймуните."

За да създадат маймуната, учените вземат стволови клетки от седемдневен ембрион - донорния ембрион - и ги добавят към друг, малко по-млад ембрион. След това тези ембриони бяха имплантирани в няколко женски макаци, което доведе до общо 12 бременности. От тези дванадесет се родиха шест бебета — и едно, въпросното малко момче, се роди живо.

Когато учените комбинират ембрионите, те добавят зелен флуоресцентен протеин към донорните клетки. По този начин те биха могли по-лесно да проследят къде се разпространява част от тази ДНК.

Както отбелязва ScienceAlert, в минали опити за създаване на химерични примати, донорната ДНК е била силно недостатъчно представена в телесните тъкани на потомството. Но този път, според проучването, донорна ДНК е открита в 26 различни вида телесни тъкани - и в проценти, вариращи от 21 до удивителните 92 процента. Това са значителни увеличения от предишни опити и вълнуващ обрат за генетичните изследователи.