Изследователи от Държавния университет на Джорджия направиха един изключително важен експеримент, чиито последици тепърва ще се оценяват, пише Futurism.

По думите им, използвайки генетичният редактор CRISPR, те "открили, че биологията зад социалното поведение може да е по-сложна, отколкото се смяташе преди".

Използвайки революционната технология за модифициране на гени, екипът по невронаука на университета открива, че унищожаването на рецептор на вазопресин - хормон, свързан с агресията, комуникацията и социалното поведение, както при хората, така и при хамстерите - засилва най-лошите инстинкти на гризачите.

"Очаквахме, че ако елиминираме активността на вазопресина, ще намалим както агресията, така и социалната комуникация", казва в изявление изследователят по невронауки Х. Елиът Албърс

"Но се случи точно обратното", разкрива специалистът.

Игра на Бог

Учените специално избрали да експериментират върху сирийски хамстери, които са известни със своята агресия.

"Те предоставят мощен модел за изследване на социалното поведение, тъй като социалната им организация е много по-подобна на хората, отколкото на тази при мишките", споделят учените.

Опитите на учените да намалят агресията с генно модифициране дава напълно обратен резултат. Хамстерите стават едновременно по-агресивни и по-социални.

Тези "противоинтуитивни" открития предполагат "изумително заключение", каза Албърс в изявлението си - че невронните рецептори и поведенията, с които са свързани, може да не могат да се включват и изключват поотделно и че опитите за това могат да бъдат опасни.

"Разработването на генно-редактирани хамстери не беше лесно", заключва Албърс.

Изследването на учените от Джорджия е ценно по две причини.

Първата е, че разкрива все още празнините в знанието ни относно начина на функциониране на мозъка и причинителите за различни типове поведение.

Човечеството разполага с технология, позволяваща модифицирането на гени и създаването на нови организми. Често обаче желанието на човек да поеме ролята на "Създател на живот" може да даде неочакван резултат. Празнините в познанието ни показват, че генното инженерство на бозайници и дори хора все още е далеч от безопасно.