Границата на Слънчевата система може да бъде определена по няколко начина - например там, където свършват планетите, или в облака на Оорт, откъдето гравитационното влияние на Слънцето все още може да притегли обекти към себе си. Един от най-приетите методи обаче я дефинира като ръба на слънчевото магнитно поле, където то се сблъсква с междузвездната среда. Тази зона е известна като хелиопауза.

Слънцето непрекъснато излъчва поток от заредени частици, наречен слънчев вятър. Този вятър се разпростира далеч отвъд орбитата на Плутон, докато накрая не бъде спрян от натиска на междузвездната среда. Така се образува огромен балон около Слънцето и неговите планети, наречен хелиосфера. Именно на неговата граница се намира хелиопаузата - мястото, където налягането на слънчевия и междузвездния вятър се уравновесява.

През 2012 г. "Вояджър 1" стана първият обект, създаден от човека, който прекоси тази граница, последван от своя близнак "Вояджър 2" през 2018 г. Преди мисиите им учените не знаеха къде точно се намира хелиопаузата, но фактът, че двете сонди я достигнаха на различно разстояние от Слънцето, потвърди теориите, че тя е динамична - разширява се и се свива подобно на "дишащ бял дроб" в зависимост от слънчевата активност.

Най-голямата изненада обаче се оказва температурата. При преминаването си през хелиопаузата и двата апарата регистрират температури в диапазона 30 000 - 50 000 келвина (приблизително толкова и по Целзий), което дава на тази зона прозвището "огнена стена".

Макар и стойностите да звучат екстремно, сондите не са били повредени. Причината е, че макар частиците там да са изключително енергични, плътността им е толкова ниска, че вероятността за сблъсък с корпуса на апаратите е минимална и не може да се осъществи значителен топлообмен.

Близо 50 години след изстрелването си, сондите "Вояджър" продължават да изпращат безценни данни отвъд пределите на нашата система. Благодарение на тях бяха направени и други неочаквани открития. Едно от тях, потвърдено и от двата апарата, е, че магнитното поле непосредствено извън хелиопаузата е паралелно на магнитното поле вътре в нея - факт, който поставя нови въпроси пред учените за взаимодействието на Слънчевата система с галактическата среда.