Как Съветският съюз създава по-добра совалка от САЩ (снимки) | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Как Съветският съюз създава по-добра совалка от САЩ (снимки) 46
Снимка: Роскосмос

Как Съветският съюз създава по-добра совалка от САЩ (снимки)

Тя полита само веднъж в космоса, а после потъва в забрава

| Редактор: Стоян Гогов 145 90619

Проектът за "съветска совалка" почти докарва страната до фалит. Цената ѝ е толкова висока, че с тези пари е могло да се построи цял град за 10 милиона жители, предава Russia Beyond.

Преди 30 години, на 15 ноември 1988 г., първият съветски космически кораб за многократна употреба "Буран" прави своя дебют. Той е изведен в космоса от ракетата носител "Енергия", прави две обиколки на Земята и след това се приземява на мястото си на изстрелване.

Вижте как изглежда съветската совалка "Буран" през 1988 г. и през 2018 г. >> >> >>

Полетът протича в напълно автоматичен режим, без да има нито един човек на борда - първият в историята на орбитален космически кораб.

Въпреки успеха си този първи полет на космическия кораб е и последният. Обещаващата "съветска совалка" е последният грандиозен съветски проект, който обаче е изоставен.

Нова ера на космически кораби за многократно използване

През 1970-те години американските космически инженери решават, че епохата на корабите за еднократна употреба приключва. Време е да се проектира нов кораб за многократна употреба, способен не само да излети в космоса, но и успешно да се завърне. Така се ражда американската програма за космически совалки.

Американците вярват, че с корабите за многократна употреба космическите полети ще зачестят и ще струват много по-малко. Историята показва, че те напълно грешат. Всеки полет със совалката струва колосалните $1,5 милиарда, което в крайна сметка води до прекратяване на проекта през 2011 година.

Само че през 1970-80-те совалката се възприема като нов пробив в изследването на космоса. Първоначално скептични, съветите скоро започват да разработват собствен космически кораб за многократно използване, наречен "Буран".

Съветското ръководство възлага на инженерите си "да направят кораб от американски тип", тъй като те вече са минали дълъг път на проби и грешки.

Седем години след изстрелването на първата американска совалка "Колумбия" през 1982 г. съветският "Буран" прави първия си легендарен полет.

Копие на совалката?

"Буран" външно прилича на совалката, но тази прилика е единственото общо нещо между двата апарата. Проектиран няколко години по-късно от американския си двойник, съветският кораб е отчел грешките на предшественика си и на практика е по-съвременен.

"Буран" може да прекара в орбита два пъти по-дълго от совалката - 30 дни вместо 15-17. Може да издигне 30 тона товари срещу 24 на американския космически кораб.

Освен това броят на членовете на екипажа също се различава: десет съветски космонавти биха могли да се поберат в "Буран" в сравнение със седем американски астронавти в совалката.

Най-същественото е, че съветският "Буран", за разлика от совалката, може да лети и да се приземява в автоматичен режим, което е демонстрирано съвършено по време на единствения му полет.

Една от най-съществените технологични разлики е, че съветската совалка няма двигатели - те се намират на ракетата "Енергия". Американците пък използват комплект от две спомагателни ракети и огромен резервоар, който захранва двигателите, намиращи се на совалката. Руският подход е по-добър, защото оставя повече свободно място на космическия кораб и повишава сигурността. Това му дава и четири пъти по-голяма товароподемна сила.

За разлика от совалките на САЩ, чиито носители са с твърдо гориво, "Буран" има носители с течно гориво, които могат да се изключват. Така могат да се избегнат трагедии като тази с "Чалънджър".

Прекалено висока цена

Макар че "Буран" е истински технически пробив, той е прекалено скъп за Съветския съюз, който харчи колосални суми повече от десетки години.

Като цяло проектът "Енергия-Буран" струва над 16 милиарда рубли. С тези пари би могъл да се построи огромен мегаполис от кота нула.

В крайна сметка се преценява, че цената на един полет на "Буран" е твърде висока. Много по-евтино е да се използват ракети носители "Протон" и "Союз" за еднократна употреба.

Идеята да се развие "Буран" като космически бомбардировач също е изоставена заради затоплянето в обтегнатите съветско-американски отношения в края на 80-те години.

"Корабът за многократно използване се оказа не толкова многократно използваем. След полета той целият беше в пукнатини, а двигателите се нуждаеха от основен ремонт", спомня си участникът в проекта Станислав Аксионов.

Последният голям съветски проект е замразен през 1990 г. и официално приключен в сегашната постсъветска Русия през 1993 година. Построени са пет кораба "Буран", но само два са запазени и днес се съхраняват в Русия и в Казахстан.

Разпадът на СССР е сочен като основна причина за трагичния край на проекта. Спекулира се, че ако "Буран" бе продължил да се използва, то бихме станали свидетели на повече космически телескопи, по-големи космически станции и по-бърза експанзия към Марс и Луната. Научният прогрес би могъл да бъде много по-бърз в космоса.

За жалост единственият "Буран", който е летял в космоса умира на Земята. На 12 май 2002 г. той е погребан под рухналия покрив на изоставен хангар на космодрума Байконур. Трагедията е показателна за състоянието на обхванатите от корупция, разграбване и унищожаване останки от Съветския съюз.

Как Съветският съюз създава по-добра совалка от САЩ (снимки) 46

Как Съветският съюз създава по-добра совалка от САЩ (снимки)

Тя полита само веднъж в космоса, а после потъва в забрава

| Редактор : Стоян Гогов 145 90619 Снимка: Роскосмос

Проектът за "съветска совалка" почти докарва страната до фалит. Цената ѝ е толкова висока, че с тези пари е могло да се построи цял град за 10 милиона жители, предава Russia Beyond.

Преди 30 години, на 15 ноември 1988 г., първият съветски космически кораб за многократна употреба "Буран" прави своя дебют. Той е изведен в космоса от ракетата носител "Енергия", прави две обиколки на Земята и след това се приземява на мястото си на изстрелване.

Вижте как изглежда съветската совалка "Буран" през 1988 г. и през 2018 г. >> >> >>

Полетът протича в напълно автоматичен режим, без да има нито един човек на борда - първият в историята на орбитален космически кораб.

Въпреки успеха си този първи полет на космическия кораб е и последният. Обещаващата "съветска совалка" е последният грандиозен съветски проект, който обаче е изоставен.

Нова ера на космически кораби за многократно използване

През 1970-те години американските космически инженери решават, че епохата на корабите за еднократна употреба приключва. Време е да се проектира нов кораб за многократна употреба, способен не само да излети в космоса, но и успешно да се завърне. Така се ражда американската програма за космически совалки.

Американците вярват, че с корабите за многократна употреба космическите полети ще зачестят и ще струват много по-малко. Историята показва, че те напълно грешат. Всеки полет със совалката струва колосалните $1,5 милиарда, което в крайна сметка води до прекратяване на проекта през 2011 година.

Само че през 1970-80-те совалката се възприема като нов пробив в изследването на космоса. Първоначално скептични, съветите скоро започват да разработват собствен космически кораб за многократно използване, наречен "Буран".

Съветското ръководство възлага на инженерите си "да направят кораб от американски тип", тъй като те вече са минали дълъг път на проби и грешки.

Седем години след изстрелването на първата американска совалка "Колумбия" през 1982 г. съветският "Буран" прави първия си легендарен полет.

Копие на совалката?

"Буран" външно прилича на совалката, но тази прилика е единственото общо нещо между двата апарата. Проектиран няколко години по-късно от американския си двойник, съветският кораб е отчел грешките на предшественика си и на практика е по-съвременен.

"Буран" може да прекара в орбита два пъти по-дълго от совалката - 30 дни вместо 15-17. Може да издигне 30 тона товари срещу 24 на американския космически кораб.

Освен това броят на членовете на екипажа също се различава: десет съветски космонавти биха могли да се поберат в "Буран" в сравнение със седем американски астронавти в совалката.

Най-същественото е, че съветският "Буран", за разлика от совалката, може да лети и да се приземява в автоматичен режим, което е демонстрирано съвършено по време на единствения му полет.

Една от най-съществените технологични разлики е, че съветската совалка няма двигатели - те се намират на ракетата "Енергия". Американците пък използват комплект от две спомагателни ракети и огромен резервоар, който захранва двигателите, намиращи се на совалката. Руският подход е по-добър, защото оставя повече свободно място на космическия кораб и повишава сигурността. Това му дава и четири пъти по-голяма товароподемна сила.

За разлика от совалките на САЩ, чиито носители са с твърдо гориво, "Буран" има носители с течно гориво, които могат да се изключват. Така могат да се избегнат трагедии като тази с "Чалънджър".

Прекалено висока цена

Макар че "Буран" е истински технически пробив, той е прекалено скъп за Съветския съюз, който харчи колосални суми повече от десетки години.

Като цяло проектът "Енергия-Буран" струва над 16 милиарда рубли. С тези пари би могъл да се построи огромен мегаполис от кота нула.

В крайна сметка се преценява, че цената на един полет на "Буран" е твърде висока. Много по-евтино е да се използват ракети носители "Протон" и "Союз" за еднократна употреба.

Идеята да се развие "Буран" като космически бомбардировач също е изоставена заради затоплянето в обтегнатите съветско-американски отношения в края на 80-те години.

"Корабът за многократно използване се оказа не толкова многократно използваем. След полета той целият беше в пукнатини, а двигателите се нуждаеха от основен ремонт", спомня си участникът в проекта Станислав Аксионов.

Последният голям съветски проект е замразен през 1990 г. и официално приключен в сегашната постсъветска Русия през 1993 година. Построени са пет кораба "Буран", но само два са запазени и днес се съхраняват в Русия и в Казахстан.

Разпадът на СССР е сочен като основна причина за трагичния край на проекта. Спекулира се, че ако "Буран" бе продължил да се използва, то бихме станали свидетели на повече космически телескопи, по-големи космически станции и по-бърза експанзия към Марс и Луната. Научният прогрес би могъл да бъде много по-бърз в космоса.

За жалост единственият "Буран", който е летял в космоса умира на Земята. На 12 май 2002 г. той е погребан под рухналия покрив на изоставен хангар на космодрума Байконур. Трагедията е показателна за състоянието на обхванатите от корупция, разграбване и унищожаване останки от Съветския съюз.