Може ли Русия да възстанови стратегическите си въздушни сили
Загубеният индустриален потенциал и санкциите правят възстановяването от украинския удар "мисия невъзможна" за Москва
"Паяжина" бе една от най-дръзките и изненадващи операции във военната история. За първи път бяха унищожени самолети, част от ядрената триада на друга държава.
Първоначално Киев заяви, че е унищожил 41 руски самолета. Сателитни снимки показват, че минимум 13 бройки са безвъзвратно изгубени за Русия, пише "Вашингтон поуст".
При всички случаи Кремъл губи съществена част от своя боен капацитет - между 10 и 30 процента от стратегическата си авиация.
Може ли Русия да се възстанови от загубите и колко точно значими са те?
За да отговорим на този въпрос, нека първо научим с какво разполага Москва и какви точно са ударените самолети.
Ето как изглежда стратегическата авиация на Русия >> >> >>
Tу-95МС - 47 бройки преди операция "Паяжина"
Най-старият модел в арсенала на руските бомбардировачи е Tу-95МС — самолет с 4 витлови двигателя и стреловидно крило, чиято първоначална разработка датира от началото на 50-те години.
Въпреки това, днешните Tу-95МС са произведени между 1982 и 1992 г. Ролята им не е на класически бомбардировачи, а на носители на крилати ракети.
Общо 88 самолета Tу-95МС са били завършени преди разпадането на СССР, като 40 са останали в Казахстан и още 25 в Украйна. Казахстан връща всички свои машини на Русия, а от украинските само трите най-модерни бройки се връщат в Русия през 1999 г. - останалите са нарязани.
Днес оцелелите Tу-95МС се модернизират до стандарта Tу-95МСМ, който включва нов радар, системи за управление и навигация, както и модернизирана пилотска кабина с течнокристални дисплеи.
В началото на войната в Украйна Русия разполагаше с 47 самолета Tу-95МС. Визуално има потвърждение за 5 унищожени Tу-95МС или малко над 10% от флотата — значителен удар.
Сателитни изображения сочат, че загубите на Ту-95МС може да са около 10.
Москва не произвежда Tу-95МС и не може да замени загубените бройки.
Tу-22M3 - 56 бройки бройки преди операция "Паяжина"
Tу-22M3 е друг съветски модел от времето на Студената война, проектиран в края на 60-те години на миналия век.
За разлика от другите стратегически бомбардировачи, този самолет може да носи и неуправляеми бомби. Във войната в Украйна обаче се използва основно за изстрелване на ракети Х-22 — свръхзвукови противокорабни ракети, приспособени за удари по наземни цели. Макар и разрушителни, те не са особено точни и вече са довели до цивилни жертви.
Производството на Tу-22M3 приключва през 1993 г., с общо 268 произведени машини. Украйна също е имала такива самолети, които са нарязани между 2002 и 2006 г.
Модернизацията Tу-22M3M напредва бавно, включва нова авионика, съвременен радар, системи за комуникация и нови оръжейни възможности.
Русия започва войната с около 56 активни Tу-22M3, но оттогава има и други загуби в бойни действия.
Загубите от операция "Паяжина" гравитират в диапазона от 4 до 10.
Производството на Ту-22М е спряно, но преди около 15 години Русия е имала над 100 бройки от самолета. Ако те не са нарязани или непоправимо повредени, то Москва може да си позволи да модернизира някои от тях до стандарта Tу-22M3. Няма как да знаем, дали това е възможно.
Tу-160 - 22 броя от най-модерния съветски бомбардировач преди операция "Паяжина"
За последните 35 години Русия не създава нов бомбардировач. Така най-модерният стратегически самолет в арсенала ѝ е съветският Tу-160.
Знае се, че само 16 самолета са в оперативна готовност, като общият им брой е малко над 20.
Това е единственият модел, който Русия има шанс да произвежда.
От общо 33 произведени до края на 1994 г., 19 остават в Украйна, като 8 от тях са върнати на Русия между 1999 и 2000 г., а останалите са унищожени или запазени за експозиции.
Програмата за нови самолети Tу-160M предвиждаше рестартиране на производството със сглобяването на още 10 машини. Всяка на стойност около $270 млн.
Досега обаче са завършени едва три нови самолета, и нито един от тях не е в реална експлоатация. Икономическите и най-вече технологичните санкции са оставили производството на пауза. Още преди войната на Русия с Украйна то вървеше с твърде бавни темпове.
За късмет на Русия, няма потвърдена информация страната да е загубила бройки от Ту-160.
Тези самолети са жизненоважна част от ядреното възпиране на Русия. Унищожаването дори на един от тях има силен ефект върху стратегическата позиция на страната. Ту-160 патрулира около Европа, Азия и дори до бреговете на Аляска.
Уязвими мишени
Още преди вчерашната масирана атака с дронове, руските бомбардировачи бяха уязвими.
Държави, като САЩ, Китай и Франция държат най-значимата част от стратегическата си авиация в хангари. Единствено при извънредна необходимост те могат да са паркирани на открито.
Изграждането на специални бетонни хангари за големи бомбардировачи може да е скъпо и сложно начинание. Тези съоръжения могат да предпазват не само от дронове, но и от удари с крилати ракети.
Русия обаче имаше не малко време, за да помисли за защита на своята авиация от удари с евтини и леки дронове.
Издигането на метални прегради или мрежи със сигурност би могло да намали щетите. Апарати за радиоелектронно заглушаване или повишаване на сигурността около базите са друга възможност.
Скриването на най-ценните самолети дори под надуваем хангар има смисъл, защото би затруднило сателитното разузнаване и планирането на операции от противниците на Русия.
Да сравним ситуацията със САЩ, които имат по-голям флот от бомбардировачи, не са във война и се намират на изцяло друг континент от опонентите си. Мнозинството от бомбардировачите В-52 също са на открито. Но за бомбардировачите В-1В има изградени хангари в базата Елсуърт в Южна Дакота и Гранд Форкс в Северна Дакота. В-2 също се държи в хангари, като такива има изградени в базата Уайтмен в Мисури.
В Китай има стратегически бомбардировачи H-6K паркирани на открито, но и такива пазени в укрепени хангари. Пекин обаче също не води бойни действия.
Три години след началото на войната между Русия и Украйна, Москва не е взела никакви предпазни мерки за най-ценните си самолети.