Края на 80-те години на миналия век са епоха на разгорещена оръжейна надпревара. Президентът на САЩ, Роналд Рейгън, обявява че ще разположи противоракетна отбрана в космоса. Паралелно с това, Москва нарича космическата совалка на НАСА - космически бомбардировач. Шпионите на КГБ съобщават, че Вашингтон активно разработва технологии за създаването на хиперзвуков бомбардировач, летящ на границата с космоса.

Много от американските проекти целят не само създаването на напреднали военни технологии, но и изтощаване на съветския бюджет. Въпреки това СССР подготвя отговор.

През 1986 година на "Туполев" е възложена задача да направи наследник на бомбардировача Ту-160. Заложените характеристики предвиждат летене с хиперзвукова скорост на висока надморска височина.

Проекта ражда две концепции - Ту-2000 и Ту-360. И двата самолета се задвижват от течноводородни въздушно-реактивни двигатели.

Теглото на Ту-360 е 280 тона, а дължината близо 100 метра.

Ту-2000 е с дължина от 70 метра и малко по-ниско тегло.

По-същество и двата самолета могат да излизат в космоса, носейки 8 или 10 тона полезен товар.

Самолетите са проектирани с голямо триъгълно крило. Двигателите са разположени под фюзелажа.

Комплектът за задвижване на Ту-2000 включва:

  • 4 турбореактивни двигателя в задната част на фюзелажа;
  • 1 основен ускоряващ широкообхватен въздушно-въздушният реактивен двигател (рамджет);
  • 2 ракетни двигателя с течно гориво за маневриране в космическия вакуум (монтирани между турбореактивните).

Големият брой двигатели е необходим за оптимизиране на ефективността при различни режими на полет. По-голямата част от обема на самолета е заета от резервоари за течно водородно гориво.

Ту-2000 може да излита от писти с дължина 3 километра, да извършва самостоятелен орбитален полет до едно денонощие и да лети в атмосферата с хиперзвукови скорости.

Към момента на разпадането на СССР създаването на Ту-2000 е в разгара си. Приклячила е цялата теоретична дейност за проекта и се осъществява сглобяване на технологичен демонстратор.

До декември 1991 г. много конструктивни елементи вече са били произведени: въртящата кутия на крилото от никелова сплав, част от фюзелажа, криогенните горивни резервоари и композитни горивни тръбопроводи.

За сравнение, по това време американският проект X-30 е заседнал в опит да се изгради част от титаниева сплав на фюзелажа.

Учените са убедени, че съветският Ту-2000 може да осъществи първия си полет през 2000 година.

Поради липса на финансиране през лятото на 1992 г. проектът е разсекретен и прехвърлен на търговска основа.

По цени от 1995 г. цената на изграждането на един Ту-2000 се оценяваше на 450 милиона долара, а разходите за развойна дейност - 5,29 милиарда долара. При скорост от 20 стартирания на година цената на едно стартиране трябваше да бъде 13,6 милиона долара.

Разпада на СССР слага край на амбициозния проект, а технологиите зад него изтичат извън пределите на Русия.