Компютърът използва плътни триизмерни схеми и алтернативна логика на базата на мемристори, съобщава TechRadar, цитиран от technews.bg.

Мемристорите представляват пасивни микроелектронни елементи, които са способни да променят съпротивлението си, в зависимост от преминаващия през тях заряд. По-рано мемристорите се изследваха активно с цел използването им в системи за съхранение на данни и невроморфни изчисления.

„Необходими са нови изчислителни парадигми, за да отговорим на нарастващото търсене на бързи, компактни и енергоефективни устройства“, коментира Джина Адам от екипа на разработчиците.

Всяка страна на проекто-компютъра има дължина 50 нанометра, което означава, че устройството би било с размерите на един биологичен вирус.

„Нашият специфичен принос се състои в това, че успяхме да опаковаме логиката в триизмерно пространство”, пояснява проф. Дмитрий Струков, съавтор на проекта и бивш инженер на Hewlett-Packard.

„Предишните изследвания показаха, че отделните блокове на устройството могат да бъдат опаковани в още по-малки размери – 10 на 10 нанометра”, допълва Струков.

В обикновените компютри блоковете за обработка и съхранение на данни са разделени, което намалява скоростта на процесите. Според изследователите от UCSB, операциите с данни пряко в триизмерната структура на компютърната памет ще позволят по-бърза обработка на големи обеми информация.

Проектът стъпва на нов тип логика, наречена материална импликация (Material Implication Logic). При нея логическите операции и съхранението на информацията се извършват едновременно на едно и също място, а не са разделени, както при традиционните компютри. В резултат на това отпада необходимостта от пространство за пренасяне на данните в паметта и обратно.

В момента най-малкият компютър в света съществува само като проект.

Все още не е създаден работен прототип на устройството, така че е твърде рано да се говори за комерсиална реализация на идеята.