Напоследък все по-често четем за ново поколение мобилни комуникации - 5G - което предстои да навлезе в живота ни. Какво обаче представлява то, за какво ни е и ще трябва ли да си сменяме мобилния телефон отново? В следващите редове ще се опитаме да отговорим на най-важните въпроси по тази тема.

Какво е 5G?

Възможно е да прочетете някъде, че 5G (Fifth Generation - пето поколение) е следващият стандарт за мобилни комуникации. Това по същество не е вярно. 5G е по-скоро събирателно наименование за стандартите от пето поколение, които предстои да навлязат в телеком бранша, а не самото име на такъв стандарт. Ако се чудите какво представляват всички тези различни генерации мобилни мрежи, ето и отговора.

Първото мобилно поколение

Първата генерация мобилни (1G) услуги за граждански нужди се появява през осемдесетте години в САЩ и Европа, и се отличава с това, че е аналогова. Към нея принадлежи телеком стандартът AMPS (Advanced Mobile Phone System), по който през 1973 г. в САЩ е проведен първият клетъчен разговор от представители на Motorola.

У нас известно време работеше мобилен оператор от първо поколение - Радиотелекомуникационна компания Мобиком, който беше смесено дружество на държавната тогава БТК, Министерството на вътрешните работи и британската Cable & Wireless. Тя използваше друг популярен стандарт - NMT 450 (Nordic Mobile Telephone).

Второ поколение - възходът на цифровите комуникации

Днес мнозина използват GSM като синоним на мобилен телефон. Тази абревиатура обаче е само един от многото различни стандарти за клетъчни комуникации от второ поколение. Други такива са CDMA 2000, IDEN и т.н. Технологиите от втора генерация се отличават с това, че са цифрови, което им позволява освен глас да пренасят също и данни - например кратки текстови съобщения (SMS), както и олекотени страници (т.нар. WAP - Wireless Application Protocol).

На тази база в началото на века навлязоха и няколко технологии от междинното поколение 2.5G - GPRS (General Packed Radio Services), EDGE (Enchanced Data rates for GSM Evolution) и др. Те позволиха върху съществуващата GSM инфраструктура да се предложи по-висока скорост за пренос на данни, достигайки до 384 kbps.

Третото поколение - пълноценни широколентови услуги

3G предизвика истински фурор в света на мобилните комуникации през 2000 г., когато Великобритания продаде пет лиценза за мобилни мрежи от тази генерация за сума, равностойна на над 35 млрд. щ. долара. Последваха търгове за лицензи в редица други страни, които също бяха продадени за колосални суми. По това време всичко говореха за 3G, а очакванията бяха с него в живота ни да навлязат видео разговорите, които трябваше да са новото killer - приложение, също както SMS-ите бяха за второто поколение.

Нещата обаче не се развиха точно така. Огромните инвестиции в лицензи, честоти и инфраструктура доведоха до сериозни затруднения за операторите и до може би най-голямата финансова криза в историята на телеком бранша. 3G услугите в крайна сметка навлязоха със сериозно закъснение.

Най-популярните стандарти от това поколение са UMTS (Universal Mobile Telecommunications System), който предлага скорост за пренос на данни, достигаща 2 mbps и HSPA (High Speed Packed Access) - софтуерен ъпгрейд на UMTS от поколение 3.5G, при който скоростта може да достигне 3 mbps.

Приблизително по това време под влиянието на Apple и Google започна мащабна трансформация на мобилния пазар, която постави в центъра отворените екосистеми за приложения, вместо централизираните услуги на операторите.

Четвъртото поколение

4G, което е господстващото поколение днес, увеличи значително скоростите за мобилна връзка - до 100 mbps - и обезпечи революцията на мобилните приложения, задвижвана от платформи като Android на Google и iOS на Apple.

Най-популярният 4G мобилен стандарт е LTE (Long Term Evolution), макар че в началото имаше опити да се наложи и алтернативна технология - WiMAX mobile. Това беше и моментът, в който телеком индустрията (развиваща LTE) се сблъска с мрежовия бранш (който стоеше зад WiMAX) за влияние върху сегмента на мобилните комуникации. Победител се оказа телекомуникационният бранш в лицето на организацията 3GPP (3rd Generation Partnership Project), която е създател на LTE стандарта.

Предстоящото навлизане на 5G

Петото поколение беше представено официално на Световния мобилен конгрес в Барселона преди четири години от участниците в организацията 5GPPP (5G Public - Private Partnership), която обединява мобилни оператори, производители на телеком оборудване и европейски институции. В създаването на новите стандарти участват активно и 3GPP, както и Международният телекомуникационен съюз, който е част от ООН.

От началото на тази година редица телекоми в Европа и други региони провеждат първи тестове на мобилните си мрежи от пето поколение, а очакванията са първите услуги за потребителите да бъдат предложени до края на годината. Очакванията са скоростите при 5G да достигнат впечатляващите 10 gbps или 100 пъти по-големи от тези в 4G мрежите.

За какво ни е нужно?

Ако в миналото основните потребители на мобилни комуникации бяха хората, то очакванията са в бъдеще това да са ... машините. Това включва "умни" коли, домове, свързана градска инфраструктура, дрехи, домакински електроуреди и множество други предмети, наричани с общото наименование "Интернет на нещата" (Internet of Things). Примерите за IoT устройства днес включват дори тигани, четки за зъби, кошчета за боклук и ... свързани татуировки.

Именно IoT сегментът ще се възползва в най-голяма степен от петото поколение мобилни мрежи. Автомобили, дронове, роботи и сгради - всички те ще имат нужда от нова инфраструктура, по-надеждна и с по-голям капацитет, за да могат да си споделят данни и да приемат нашите команди. В добавка 5G ще стимулира развитието на други ресурсоемки технологии като виртуалната и добавена реалност, мобилните игри и т.н.

Вредно ли е?

Когато говорим за следващото поколение мобилни мрежи, не можем да не коментираме и този въпрос. Напоследък се появиха публикации, в които се твърди, че тестовите клетки на български (и не само) оператори са довели до смъртта на стотици гълъби, чиито трупове едва ли не са били почистени и скрити веднага от властите. Общото между тези писания е, че са в никому неизвестни сайтове или блогове и се позовават единствено на несъществуващи организации като например "Чисти Балкани" (има сдружения с наименование "Балкани" и "Зелени Балкани", но не и "Чисти Балкани").

Дали са вредни електромагнитните лъчения? Дискусия по темата се води отдавна и според някои специалисти те биха могли да допринесат за различни болести, включително и рак, но в комбинация с други фактури като тютюнопишене, както и - ако сме изложени на влиянието им години наред. Със сигурност една 5G базова станция не може да предизвика спонтанното изпопадване и смъртта на стотици гълъби, докато прелитат край нея. Така че дискусията по тази тема със сигурност трябва да се води с участието на компетентни медицински институции и учени, а не от анонимни сайтове в интернет, които единствено могат да попречат на провеждането на пълноценен диалог.