Федерален съд в САЩ осъди Google да плати 425 млн. долара (316,3 млн. лири) за нарушаване на правото на личен живот на потребителите чрез събиране на данни от милиони потребители, дори след като те са деактивирали функцията за проследяване в своите Google акаунти.

Присъдата е постановена, след като група потребители заведоха дело, твърдейки, че Google е получила достъп до мобилните устройства на потребителите, за да събира, запазва и използва техните данни, в нарушение на гаранциите за поверителност в настройките за уеб и приложна активност.  Те са искали обезщетение в размер на над 31 млрд. долара, предаде Би Би Си.

Случаят започва през юли 2020 г., когато група граждани завеждат масов иск срещу Google. В него се твърди, че въпреки отказа на потребителите да позволят събиране на информация, компанията е продължила да проследява посещаваните сайтове и използваните приложения. Засегнати са приблизително 98 милиона души и 174 милиона устройства в Съединените щати.

Ищците твърдят, че практиките на Google за събиране на данни се разпростират върху стотици хиляди приложения за смартфони, включително тези на компаниите за превоз Uber и Lyft, гигантите в електронната търговия Alibaba и Amazon, както и социалните мрежи Instagram и Facebook на Meta.

Федералният съд призна Google за виновен по две от трите повдигнати обвинения. Макар да не откри доказателства за умишлени злонамерени действия, магистратите смятат, че компанията е подвела потребителите и е нарушила доверието им, като не е спазила техния избор.

От компанията реагираха веднага, заявявайки, че ще обжалват решението.

"Това решение не отразява правилно начина, по който работят нашите продукти, и ние ще го обжалваме. Нашите инструменти за защита на личните данни дават на хората контрол над техните данни и когато те деактивират персонализацията, ние зачитаме този избор", заяви пред Би Би Си говорител на Google.

Google твърди, че когато потребителите изключат функцията "Уеб и приложения" в профила си, компаниите, които използват Google Analytics, все пак могат да събират данни за използването на сайтове и приложения, но тази информация не идентифицира отделните потребители и зачита техните избори за поверителност.

Случаят се смята за прецедент в борбата за защита на личните данни в САЩ. Правозащитни организации приветстваха решението като сигнал, че големите технологични компании вече няма да могат безнаказано да заобикалят правилата. Макар че сумата от 425 милиона долара не е критична за корпорация с финансовите възможности на Google, анализатори предупреждават, че делото може да нанесе удар по имиджа на компанията и да засили натиска за по-строги регулации върху дигиталните платформи.

Отделно тази седмица, акциите на Alphabet, компанията майка на Google, скочиха с повече от 9% в сряда, след като федерален съдия в САЩ постанови, че тя не е длъжна да продаде своя уеб браузър Chrome, но трябва да споделя информация с конкурентите си.

Мерките, постановени от окръжния съдия Амит Мехта, бяха взети след продължила години съдебна битка относно доминиращата позиция на Google в онлайн търсенето.  Делото се фокусираше върху позицията на Google като търсачката по подразбиране в редица от собствените му продукти, като Android и Chrome, както и в други, произведени от компании като Apple.

Американското министерство на правосъдието (DOJ) поиска Google да продаде Chrome - решението от вторник означава, че технологичният гигант може да го запази, но ще му бъде забранено да сключва изключителни договори и ще трябва да споделя данните от търсенето с конкурентите си.

Google е изправен пред отделен случай за конкуренция, наблюдаван от окръжния съдия Леони Бринкема, която през април постанови, че Google има монопол в рекламните технологии.

Тя ще наблюдава процес, чиято цел е да намери решения по-късно този месец.