Те са открили сериозни различия в част от сивото вещество на човека, свързано със загриженост за другите и моралните решения.

Учените са поискали от 30 доброволци да преминат през сканиране на мозъка, докато играят компютърна игра, чиято цел е разпределяне на пари за тях и за анонимни партньори. Участниците, взели щедри решения в играта, като давали на другите пари за своя сметка, се оказали с по-голяма темпоропариетална връзка от онези, които са се оказали стиснати.
Сканирането е показало и по-голяма активност в тази част, разположена в дясната половина на мозъка, след като всеки участник е отпуснал максимума на останалите, в сравнение с по-пестеливите.

Определянето на максималната точка е позволило на изследователите да класират алтруизма на всеки индивидуално. Според проф. Ернст Фер, който изследва човешкото поведение в Университета в Цюрих, това е първото биологично обяснение на нашето ниво на алтруизъм, което почти не се променя в живота.

„За една нощ добрият човек не става егоист“, изтъква съавторът Йосуке Моришима. Учените смятат, че „базово равнище“ алтруизъм може да бъде трансплантирано в мозъка, но решенията ни зависят от контекста и евентуалната цена за другите. Важно е да се отбележи също, че компютърната игра тества „чистия алтруизъм“, докато в живота решенията са по-сложни.