Учени създадоха модели, които да им помогнат да идентифицират планети в далечни звездни системи, където е възможно да има живот.

Преценките за броя на обитаемите планети са базирани върху вероятността да има вода на повърхността им. Новите модели обаче позволяват на учените да идентифицират планети с подпочвена вода, съхранена в течно състояние благодарение на топлината на планетата. Резултатите от изследването бяха представени на британския фестивал на науката в Абърдийн.

Водата на повърхността на планети, които са прекалено близо до своята звезда, се изпарява в атмосферата им. Водата на повърхността на планети, които орбитират много далеч от своята звезда, пък е под формата на лед. За да може водата на повърхността на планети да е в течно състояние, позволяващо зараждане на живот, те трябва да са на подходящо разстояние от своята звезда, в т.нар. обитаема зона, гласят някои канони.

"Става въпрос за различни разстояния от звездата, при които повърхността на подобни на Земята планети не е прекалено гореща или прекалено студена, за да може водата да е в течно състояние, заяви Шон Макмахън от университета на Абърдийн. Хората обикновено смятат, че ако планета не е прекалено гореща или прекалено студена, на повърхността й може да има вода в течно състояние, която да я прави обитаема."

Учени обаче предположиха, че тази теория е прекалено опростена. С навлизането все по-дълбоко в земните недра, температурата все повече се покачва. Дори когато повърхността е замръзнала, е възможно да има подпочвена вода. Съществува значим хабитат за микроорганизми под земната повърхност, който се простира на дълбочина няколко километра, поясни ръководителят на изследването проф. Джон Парнел от университета.

Учените разработили модели, за да прогнозират на кои големи планети може да има подпочвени "резервоари" с вода в течно състояние, от която може да се зароди живот на извънземни.

Ако вземете предвид вероятността да има биосфери на известна дълбочина, тогава възниква проблем, свързан с "помиряването" на тази възможност с идеята за обитаема зона, определана единствено въз основа на условията на повърхността, отбеляза Макмахън.

С все по-голямото отдалечаване от звездата количеството топлина, която планетата получава от нея, намалява и водата на повърхността й замръзва. Водата в недрата й обаче ще остане в течно състояние и ще може да поддържа живот, ако вътрешната й топлина е достатъчно голяма. Според Макмахън броят на обитаемите планети е няколко пъти по-голям, отколкото се смяташе досега.