Европейската космическа агенция (ЕКА) е възложила на специалисти от британската Националната лаборатория по физика и от университета на Лестър да проучат потенциалното използване на мъртви звезди, известни като пулсари, за космическа навигация.

На този етап за нея се разчита на радио трансмисии между отдалечения в космоса кораб и мрежа от наземни станции. При по-големи разстояния сигналите се бавят с часове и дори с дни. Това се отразява върху способността на космическия кораб да реагира навременно в зависимост от местонахождението му.

Учените ще изследват възможността чрез използване на рентгенови лъчи от мъртви звезди космическите кораби да се направляват самостоятелно.

Пулсарите са силно компактни и бързо въртящи се неутронни звезди, излъчващи мощна електромагнитна радиация, наблюдавана като импулси. Те могат да се окажат подходящи за космическа навигация, чрез използването на система, подобна на GPS. Това ще позволи на корабите в космоса да се направляват самостоятелно, без да е необходима комуникация със Земята, обясняват специалистите.

"Използвайки детектори за рентгенови лъчи на борда им, космическите кораби ще определят местонахождението и движението си по импулсите от пулсарите", казва Сетнам Шемар от Националната лаборатория по физика. Специалистите от университета на Лестър ще използват опита си в областта на рентгеновата астрономия, за да предложат дизайн за космическа система за позициониране, а учените от Националната лаборатория по физика ще разработят навигационни алгоритми, за да определят потенциалната й точност.

Използването на пулсари като GPS-и може в бъдеще да улесни хората да направляват космически кораби и извън пределите на Слънчевата система, допълват учените.