Международен екип от астрономи, използвайки ранни данни от обсерваторията "Вера Рубин", откри астероид с изключително необичайни свойства - той се върти толкова бързо, че според досегашните представи е трябвало отдавна да се разпадне.

Обектът, наречен 2025 MN45, се намира в Главния астероиден пояс между орбитите на Марс и Юпитер. Диаметърът му е около 700 метра, а едно пълно завъртане около оста си той извършва само за 1 минута и 53 секунди, сочат резултатите от изследване, публикувано в The Astrophysical Journal Letters.

На пръв поглед подобна скорост на въртене може да не изглежда впечатляваща, но при обект с такива размери центробежните сили би трябвало да надвишат структурната му здравина. Според утвърдените модели повечето астероиди в този регион са т.нар. "купчини от отломки" - слабо свързани агрегати от камъни и прах, задържани единствено от гравитацията.

"За обекти в Главния астероиден пояс границата на бързо въртене, при която се избягва разпад, е около 2,2 часа", се казва в научната публикация. "Астероидите, които се въртят по-бързо от тази граница, трябва да имат изключително здрава вътрешна структура, за да останат цели."

Колкото по-бързо се върти астероидът и колкото по-голям е той, толкова по-здрав материал е необходим, за да издържи на напреженията.

2025 MN45 е идентифициран по време на т.нар. комисийна фаза на обсерваторията "Вера Рубин" през пролетта на миналата година. Той е един от три "ултрабързи" астероида, които се завъртат напълно за по-малко от пет минути. Освен тях изследователите са открили още 16 "супербързи" ротатори с периоди между 13 минути и 2,2 часа.

Всички 19 обекта са с диаметър, по-голям от дължината на американско футболно игрище - нещо, което прави бързото им въртене още по-неочаквано.

"Очевидно този астероид трябва да е изграден от материал с много висока якост, за да остане цял при толкова бързо въртене", коментира д-р Сара Грийнстрийт, ръководител на изследването и астроном в NOIRLab към Националната научна фондация на САЩ. "Нашите изчисления показват, че здравината му трябва да е сравнима с тази на плътна скала."

Откритието е изненадващо, тъй като повечето астероиди се смятат за рехави структури, формирани от множество по-малки фрагменти след сблъсъци в ранната история на Слънчевата система. Фактът, че 2025 MN45 не се разпада, подсказва, че поне част от тези обекти може да имат далеч по-плътна и устойчива вътрешна структура.

Астероидите отвъд орбитата на Марс са изключително трудни за наблюдение поради слабата си светимост. Благодарение на изключително чувствителните сензори на обсерваторията "Вера Рубин" обаче учените успяват да открият най-отдалечените бързо въртящи се астероиди, наблюдавани досега.

Проучването е първото рецензирано научно изследване, базирано на данни от обсерваторията "Вера Рубин" - ясен знак за научния потенциал на съоръжението, което предстои да започне пълномащабна работа по-късно тази година.

"Както показва това изследване, дори в ранната си фаза "Вера Рубин" ни позволява да изучаваме популация от малки, изключително бързо въртящи се астероиди, които досега бяха недостъпни", подчертава Грийнстрийт.

Очакванията са, че с началото на редовните наблюдения обсерваторията ще доведе до вълна от нови открития, които могат сериозно да променят разбирането ни за еволюцията и вътрешната структура на астероидите в Слънчевата система.