Индия потвърди космическите си амбиции
Те се реализират с доста скромни бюджети
Дни след успешното кацане на Луната Индия изстреля космически апарат, който да изследва Слънцето и потвърди амбициите си да бъде призната за основна космическа сила, пише БТА.
На Луната досега бяха кацали само САЩ, СССР и Китай. Руски апарат се разби дни преди успеха на индийския. НАСА и ЕКА са изпратили повече от 20 сонди за изследване на Слънцето. Индийската организация за космически изследвания обаче се намесва с по-евтини технологии и претенции за научни открития.
Бюджетът на мисията "Чандраян 3", която осъществи кацане на Южния полюс на Луната, е 75 милиона щатски долара - по-малък отколкото на филма "Гравитация" с неговите 100 милиона долара, отбеляза Ройтерс . По данни на Ай Ем Ди Би приходите от прожектирането на филма по света са около 750 милиона долара. Ниската цена означава по-малка продължителност на мисиите и събиране на по-малко данни. Те са основно за демонстриране на технологии. За гарантиране на успех те не са новаторски, но са солидни.
Мисията "Чандраян-3", освен че за първи път кацна меко на Южния полюс на Луната, потвърди наличието на сяра, желязо, кислород и други елементи.
Мисията "Адитя-L1" има за цел да изследва слънчевия вятър, който достига и до Земята и може да предизвика смущения в комуникациите. Учените се надяват да научат повече за ефекта на слънчевата радиация върху хилядите сателити в орбита. В по-дългосрочен план данните от мисията биха могли да помогнат за по-добро разбиране на влиянието на Слънцето върху климата на Земята, произхода на слънчевия вятър, потокът от частици през Слънчевата система.
Индийската организация за космически изследвания планира също пилотиран космически полет с мисията "Гаганян" на орбита на височина около 400 км. Тя е с бюджет 1,08 милиарда долара. Официална дата не е съобщена, но от Индийската организация за космически изследвания са казвали, че я подготвят за 2024 г. Амбициите на страната са да постигне трайно човешко присъствие в космоса след завършването на "Гаганян".
Индийската организация за космически изследвания подготвя съвместно с НАСА спътника НИСАР, който да картографира Земята на 12 дни и да предоставя данни за промени в екосистемите, ледената маса, растителната биомаса, повишаването на морското равнище, подпочвените води и опасност от природни бедствия, като земетресения, цунами, вулкани и свлачища. Очаква се той да бъде изстрелян през януари 2024 г.
Индия изгражда и първата си специализирана поляриметрична мисия за изучаване на космически рентгенови източници. Космическият апарат XpoSat ще събира данни в областта на астрофизиката на високоенергийни източници. Датата за изстрелване на тази мисия още не е определена.
Голям проект за Индийската организация за космически изследвания е да изпрати орбитиращ апарат до Венера, който да изучава състава и атмосферата на планетата. Първата дата за изстрелването на космическия апарат "Шукраян" е декември 2024 г., с втори прозорец през 2031 г. Той е с по-голяма научна програма.
Предишните мисии на Индия до Луната "Чандраян-1" и "Чандраян 2" бяха през 2008 и 2019 г.
"Чандраян-1" потвърждава наличието на замръзнала вода на Луната. Космическият апарат е изстрелян през октомври 2008 г. и работи да август 2009 г. Част от него е сонда, която пада контролирано на Южния полюс на Луната през ноември 2008 г. Данните са използвани за кацането на апарата от мисията "Чандраян-3".
Втората индийска лунна мисия "Чандраян-2" се състои от орбитален и спускаем апарат и луноход. Тя достига успешно орбита, но спускаемият апарат се разбива.
През 2013 г. Индия изпраща космически орбитален апарат до Марс. Мисията "Мангалян" е планирана за шест месеца, но наземният контрол поддържа връзка с апарата до 2022 г.
Междувременно индийската космическа програма преминава през най-голямата си трансформация. През 2020 г. тя е отворена за участие на частния сектор, както е в САЩ. Ако сега индийският космически сектор представлява 2-2,5 % от световната космическа икономика, се очаква той да нарасне до над 10 % през следващите години, пише сайтът Джиополитикс.