Въпреки че Марс днес е обширна и негостоприемна пустиня, но това не винаги е било така. Според учените Червената планета не само е имала вода, но и топъл и влажен климат.  Доказателство за това са геоложки образувания на сега пустата планета, като огромни мрежи от долини, които вероятно са били изрязани от течаща вода. Всъщност, нов екип от изследователи е открил доказателства, че на Марс е валяло дъжд — и дори сняг.

Вижте кадри от повърхността на Марс >> >> >>

И все пак в тази история има една важна загадка: не е ясно откъде е дошла водата на Марс, като повечето климатични модели предвиждат, че повърхността му е твърде студена, за да поддържа течна вода.

"Много е трудно да направим категорично заключение," казва Аманда Стекел, постдокторант в Катедрата по геоложки и планетарни науки в Калифорнийския технологичен институт. "Но виждаме, че тези долини започват на много различни височини. Трудно е това да се обясни само с лед."

Използвайки компютърни симулации, Стекел и екипът ѝ изследват как Марс може да е изглеждал преди около 4 милиарда години по време на Ноахийската епоха — период, през който водата вероятно е оформила значително повърхността на планетата. Моделът, първоначално създаден за Земята, е адаптиран, за да симулира как се е променял пейзажът на Марс близо до екватора. В този регион се простират мрежи от канали, които се спускат от високопланински области и се вливат в древни езера — може би дори в океан. Роувърът "Пърсевиърънс" на НАСА в момента изследва едно от тези места — кратера Джезеро, където някога мощна река се е вливала в басейна.

"Необходима е течаща вода с дълбочина от метри, за да бъдат отложени такива камъни, каквито виждаме в Джезеро", казва Брайън Хинек, водещ автор на изследването и учен в Лабораторията за атмосферна и космическа физика (LASP) към Университета на Колорадо в Боулдър.

Още по-интересно е, че подсказки за по-мекото минало на Марс се наблюдават и в геоложки структури на Земята. "Можеш да отвориш Google Earth, да разгледаш места като Юта, да увеличиш мащаба, и ще видиш приликите с Марс," казва Стекел.

Екипът е изпробвал два основни сценария за това как марсианските долини са могли да се образуват чрез валежи: единият включва топъл и влажен климат, а другият — временно топене на лед по ръба на голяма ледена покривка, съответстващ на студен и сух климат.

Всеки от сценариите води до Марс с различен облик, като долините се появяват на много различни места.

В модела с топящ се лед долините обикновено започват на голяма надморска височина, близо до предполагаемите ледници. Макар този сценарий първоначално да изглежда подходящ за някои райони на Марс, топлият и влажен модел води до много по-широко разпространени мрежи от долини, появяващи се както в ниски, така и в много високи области — дори над 3 300 метра над средната повърхност на планетата.

Второто разпределение по-добре съвпада с това, което реално виждаме на Марс: долини, разпръснати на различни височини и места. Докато моделът с топящ се лед обяснява локални особености, топлият и влажен вариант обяснява марсианския пейзаж в глобален мащаб.

"Водата от ледените покривки започва да оформя долини само около тесен диапазон от височини", казва Стекел. "Докато при разпределени валежи, долини могат да се появят навсякъде."

Това подсказва, че валежите — дъжд и сняг — са изиграли значителна роля в оформянето на тези долини, което означава, че древният Марс вероятно е имал климат, достатъчно топъл, за да поддържа такива явления.

Макар че са нужни още доказателства и въпроси като това как планетата е останала достатъчно топла, за да вали дъжд или сняг, все още не са изяснени, изследването дава ценни улики не само за Марс, но и за ранната история на Земята.

"След като ерозията от течаща вода е спряла, Марс сякаш е останал замръзнал във времето и вероятно все още изглежда много като Земята отпреди 3,5 милиарда години", казва Хинек.

Изследването на екипа е публикувано на 21 април в Journal of Geophysical Research: Planets.