Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Меркурий се е свил значително повече, отколкото учените са смятали досега. Ново изследване показва, че диаметърът на най-близката до Слънцето планета може да се е намалил с до 23 километра през последните 4,5 милиарда години.

Вижте снимки на Меркурий >> >> >>

Предишните оценки сочеха свиване с между 4 и 16 километра. Според новия анализ действителното свиване може да е с 10 до 30% по-голямо.

Причината се крие в историята на Меркурий. Планетата се е формирала преди около 4,5 милиарда години, когато Слънчевата система е била много по-бурно място. Сблъсъците между скали и астероиди са генерирали огромно количество топлина.

Оттогава вътрешността на Меркурий постепенно се охлажда. При този процес планетата се свива, а скалистата ѝ повърхност се нагъва. Така се образуват характерни геоложки структури, известни като разломни стъпала и хребети. Учените използват именно тези структури, за да определят колко се е свил Меркурий.

На пръв поглед би трябвало подобни структури да са разпределени сравнително равномерно по повърхността на планетата. Меркурий обаче е бил подложен на интензивна бомбардировка от астероиди и други космически тела.

Сблъсъците са оставили огромен брой кратери и са разпръснали материал по повърхността. Част от по-старите следи от свиването на планетата така са били прикрити.

Екипът е комбинирал съществуващи геоложки карти на Меркурий с нов анализ на неравностите по цялата му повърхност. Учените са открили интересна зависимост - най-грубите участъци от повърхността съдържат най-малко видими структури, свързани със свиването.

"Това ни накара да предположим, че съществува процес, който прикрива структурите, свързани със свиването", обяснява Гаку Нишияма от Института за космически изследвания към Германския аерокосмически център (DLR).

Според екипа именно отломките от ударите с астероиди вероятно са покрили част от тези структури. Изследователите са използвали по-добре запазените хребети и разломни стъпала в районите, където отломките са оказали по-малко влияние. Така са изчислили каква част от структурите може да липсва в по-грубите области.

Резултатът показва, че досегашните оценки вероятно са подценявали свиването с 10 до 30%. При най-голямата оценка диаметърът на Меркурий се е променил с около 23 километра.

Размерът на свиването не е само въпрос на геоложка история. Той може да даде информация за структурата на вътрешността на Меркурий.

"По-голямото свиване означава, че Меркурий може да има по-голямо метално ядро, по-малко леки елементи като силиций, смесени с метала в ядрото, или по-висока начална температура", казва Нишияма.

Новите данни обаче може да не са последната дума по въпроса. Изследването се основава на наблюденията на космическия апарат MESSENGER на НАСА, който приключи мисията си през 2015 г.

MESSENGER не е можел да различава геоложки структури с размер под около 5 километра. Това означава, че част от по-малките следи от свиването може все още да не са открити.

Тук важна роля ще има мисията BepiColombo на Европа и Япония. През ноември 2026 г. тя трябва да започне наблюдения на повърхността на Меркурий с много по-висока резолюция.

Новите изображения могат да разкрият допълнителни хребети и разломни структури. Те ще помогнат на учените да разберат дали Меркурий действително се е свил още повече и как този процес е свързан с неговото метално ядро.

Изследването е публикувано на 10 септември в списанието Geophysical Research Letters.

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google