Учените създадоха първия в света отгледан в лаборатория "синтетичен ембрион". Постижението обаче се прие противоречиво заради големите си етични предизвикателства.

Молекулярният генетик Джоузеф Хана и екип от изследователи от Израелския научен институт Wizemann създадоха синтетичен миши "ембрион" в лаборатория. Той е развит от стволови клетки без наличието на яйцеклетка или сперматозоид.

На първо място откритието позволява на учените да надникнат по-подробно в ранните етапи на бременността. Приложенията на технологията обаче са много по-големи.

Синтетичният ембрион притежава всички елементи на естествения си първообраз, "включително развитието на предшественици на сърцето, кръвта, мозъка и други органи", както и на клетки като тези, открити в плацентата и други тъкани, необходими за установяване и поддържане на бременност", пише Меган Мънси, изследовател на стволови клетки от университета в Мелбърн в статия за The Conversation.

Моделът на ембриона обаче оцелява само осем от 20-дневния ембрионален цикъл на мишка, което е критичен недостатък.

Джоузеф Хана и компанията му Bio Renewal иска до постигне комерсиализация на технологията. От синтетичните ембриони могат да се събират тъкани за трансплантации.

Критиците на проекта заявяват пред MIT Technology Review, че още не е дошло времето за създаването на синтетични човешки ембриони, особено предвид по-големия политически контекст и противоречията около изследването.

Проблемът е, че технологията рано или късно ще трябва да извърши опити със създаването на синтетичен човешки ембрион. Отглеждането му за "събиране на органи" или за вземане на клетки би може да се разглежда като убийство, ако синтетичният ембрион се класифицира като жив, но нероден човек.

Миналата година същият екип от израелски учени описа как са построили изкуствена утроба, която позволява на естествените ембриони на мишки да растат извън матката в продължение на няколко дни. В последната работа същото устройство е използвано за отглеждане на синтетичните миши ембриони.