За първи път заснеха прашни вихри на Марс | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Снимка: NASA

За първи път заснеха прашни вихри на Марс

Почти всеки ден Perseverance записва преминаването на около четири "прашни дявола" в кратера

| Редактор: Стоян Гогов 3 4561

Научният екип на марсохода Perseverance проследи образуването на четири "прашни дявола" и три големи прахови облака през първите 216 дни на петия роувър на НАСА на повърхността на Марс. Един от тези вихри повреди сензорите за вятър на марсохода, съобщи Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА, цитирана от ТАСС.

"През първите месеци на работа събрахме огромно количество данни. По ирония на съдбата нашите сензори за вятър бяха сериозно повредени, защото успяхме да проследим явленията, които искахме да проучим подробно", каза изследователят от Лабораторията за реактивно движение Мануел де ла Тор Хуарес.

Изследванията за първи път позволяват на учените да оценят честотата на поява на прашните бури и праховите облаци в кратера Джезеро, където кацна марсоходът през юли 2020 г.

Учените планираха да направят съответните измервания на борда на неговия предшественик, марсохода Curiosity, но неговите метеорологични сензори бяха частично повредени по време на кацането в кратера Гейл.

Техният аналог, състоящ се от набор от сензори, принадлежащи на анализатора на динамиката на околната среда на Марс (MEDA), на борда на марсохода Perseverance, избягна подобна съдба. Това позволи на специалистите от НАСА и техните колеги в Испания да наблюдават как атмосферата и повърхността на Марс обменят прахови частици. Учените успяха да установят в детайли какво количество прах се издига над кратера Джезеро в различно време на деня.

Събраните данни показаха на изследователите, че в тази част на Марс доста често се появяват прашни вихри.

Почти всеки ден Perseverance записва преминаването на около четири "прашни дявола" през различни региони на кратера Джезеро, като в четири случая тези завихряния възникват непосредствено до марсохода.

В същото време учените установиха, че някои от по-редките облаци прах, които периодично се издигат в атмосферата в резултат на мощни пориви на вятъра, съдържат значително повече частици материя, отколкото "прашните дяволи". Това, според изследователите, е доказателство, че тези облаци са основният източник на прах в атмосферата на Марс.

Първите планове за марсохода Perseverance бяха обявени от НАСА през декември 2012 г.

Петият роувър на НАСА, който е близък аналог на своя предшественик, марсохода Curiosity, беше изстрелян в края на юли 2020 г., а през февруари 2021 г. успешно кацна на Марс.

След това роувърът успешно изстреля първия летателен апарат, хеликоптера Ingenuity, в атмосферата на Марс и започна да изследва планетата, включително да търси възможни следи от живот.

Планира се Perseverance не само да изследва свойствата на седиментните скали, но и да събира техните проби в специален сейф инсталиран на борда. Съхранените минерали ще бъдат върнати на Земята от специална съвместна мисия на Европейската космическа агенция (ЕКА) и НАСА, която ще бъде изпратена на Червената планета не по-рано от 2026 г.

За първи път заснеха прашни вихри на Марс

За първи път заснеха прашни вихри на Марс

Почти всеки ден Perseverance записва преминаването на около четири "прашни дявола" в кратера

| Редактор : Стоян Гогов 3 4561 Снимка: NASA

Научният екип на марсохода Perseverance проследи образуването на четири "прашни дявола" и три големи прахови облака през първите 216 дни на петия роувър на НАСА на повърхността на Марс. Един от тези вихри повреди сензорите за вятър на марсохода, съобщи Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА, цитирана от ТАСС.

"През първите месеци на работа събрахме огромно количество данни. По ирония на съдбата нашите сензори за вятър бяха сериозно повредени, защото успяхме да проследим явленията, които искахме да проучим подробно", каза изследователят от Лабораторията за реактивно движение Мануел де ла Тор Хуарес.

Изследванията за първи път позволяват на учените да оценят честотата на поява на прашните бури и праховите облаци в кратера Джезеро, където кацна марсоходът през юли 2020 г.

Учените планираха да направят съответните измервания на борда на неговия предшественик, марсохода Curiosity, но неговите метеорологични сензори бяха частично повредени по време на кацането в кратера Гейл.

Техният аналог, състоящ се от набор от сензори, принадлежащи на анализатора на динамиката на околната среда на Марс (MEDA), на борда на марсохода Perseverance, избягна подобна съдба. Това позволи на специалистите от НАСА и техните колеги в Испания да наблюдават как атмосферата и повърхността на Марс обменят прахови частици. Учените успяха да установят в детайли какво количество прах се издига над кратера Джезеро в различно време на деня.

Събраните данни показаха на изследователите, че в тази част на Марс доста често се появяват прашни вихри.

Почти всеки ден Perseverance записва преминаването на около четири "прашни дявола" през различни региони на кратера Джезеро, като в четири случая тези завихряния възникват непосредствено до марсохода.

В същото време учените установиха, че някои от по-редките облаци прах, които периодично се издигат в атмосферата в резултат на мощни пориви на вятъра, съдържат значително повече частици материя, отколкото "прашните дяволи". Това, според изследователите, е доказателство, че тези облаци са основният източник на прах в атмосферата на Марс.

Първите планове за марсохода Perseverance бяха обявени от НАСА през декември 2012 г.

Петият роувър на НАСА, който е близък аналог на своя предшественик, марсохода Curiosity, беше изстрелян в края на юли 2020 г., а през февруари 2021 г. успешно кацна на Марс.

След това роувърът успешно изстреля първия летателен апарат, хеликоптера Ingenuity, в атмосферата на Марс и започна да изследва планетата, включително да търси възможни следи от живот.

Планира се Perseverance не само да изследва свойствата на седиментните скали, но и да събира техните проби в специален сейф инсталиран на борда. Съхранените минерали ще бъдат върнати на Земята от специална съвместна мисия на Европейската космическа агенция (ЕКА) и НАСА, която ще бъде изпратена на Червената планета не по-рано от 2026 г.