Американецът Нийл Армстронг става първият човек, стъпил на Луната през 1969 година, с което САЩ спечели космическата надпревара. Заради последователните провали на старта на своята свръх тежка ракета Н-1, Съветският съюз не успява да изпрати космонавти на нашия естествен спътник. Така съветската лунна програма е прекратена през 1972 г.

Въпреки фиаското на Н-1 тогава руснаците все още имат необходимост от свръхтежка ракета, която може да изпрати 100 тона в ниска околоземна орбита или 30 тона до Луната. Тя би им позволила да създават лесно големи космически станции, да изстрелват тъй наречените "космически самолети" или совалки, да пращат сонди до дълбините на Слънчевата система, а и един ден да посетят Луната и дори Марс.

Програмата на Н-1 е официално спряна през 1976 година, но едновременно с това е даден старт на разработката на "Енергия" - новата свръх тежка ракета на Русия.

Вижте как изглежда "Енергия" >> >> >>

Конфигурацията на "Енергия" е доста любопитна и досега не е повтаряна. Ракетата излита с 4 течногоривни спомагателни ускорители, които се захранват с горящите керосин и кислород двигатели РД-170. Централната част пък се задвижва от 4 броя на агрегата РД-0120, използващ кислород и водород.

Ракетата е без степени, но може да има различни конфигурации - включително с втора степен или с 8 ускорителя.

Съветските инженери предвиждат и версия, която да може да се приземява и използва повторно. За разлика от ракетите на Илон Мъск - ускорителите и централната част на "Енергия" трябва да имат крила и да кацат като самолет.

Тъй като голяма част от необходимата инфраструктура е на лице, то ракетата е готова 10 години след старта на разработките на хартия. Първият полет "Енергия" е на 15 май 1987 година. Товарът е секретен военен сателит, който аварира, но ракетата извършва безупречен полет.

Вторият полет - на 15 ноември 1988 г., е дори още по-успешен. "Енергия" успява да изведе в орбита в напълно безпилотен режим съветската совалка "Буран". Тествани са системите, които по-късно биха са използвани от версията за многократно ползване на ракетата.

Перспективите пред "Енергия" са големи - това е втората най-мощна ракета, създавана някога в историята, но след пенсионирането на "Сатурн 5" от САЩ, тя на практика се оказва на водещото място. В края на 80-те съветските инженери вече са успели да създадат и първата модулна космическа станция в орбита - "Мир". По този начин двете ключови технологии за осъществяване на пилотиран полет до Марс или Венера се оказват налични. Свръхтежката ракета е надеждна, а сглобяването на модулни конструкции в Космоса - възможно и изпробвано.

Следващите полети обаче са запазени за совалката "Буран", която трябва да изпълни няколко пилотирани излитания в Космоса и към станцията "Мир". Планът бил, ако всичко е наред, лунната и марсианската програма на СССР да бъдат рестартирани в средата на 90-те.

Разпадът на Съветския съюз обаче слага точка на амбициозната ракета - производството й е прекратено поради липса на средства. Готовите двигатели РД-170 са използвани от ракетата "Зенит", а строежът на водородните РД-0120 е стопиран. Съдбата на готовите совалки от програмата "Буран" не е по-добра - те са или унищожени или превърнати в музейни експонати.

През 2016 година "Роскосмос" заговори, че може да възроди "Енергия", като много по-способна алтернатива на тежката версия на "Ангара-5".

Русия обяви, че отново иска да прати хора на Луната и дори да създаде база там. Тази цел трябва да бъде постигната през 30-те години на този век, но за осъществяването й ще е необходима свръхтежка ракета. Засега липсва информация за разработването на такава, но е широко известно, че това е дълъг е много скъп процес.

Според някои експерти ниският бюджет на "Роскосмос", който е около 20 пъти по-малък от този на НАСА, няма да е пречка в създаването на нова свръхтежка ракета, ако за основа се използват схемите на "Енергия" и наличните към този момент двигатели и системи.