Изкуственият интелект ускорява глобалното неравенство
"Не става дума просто за хардуер. Става дума за суверенитета на нашето цифрово бъдеще"
Докато надпреварата в областта на изкуствения интелект (AI) не показва признаци на забавяне, вече е ясно кои държави са стартирали от изгодна позиция и кои няма да успеят да наваксат.
"Изкуственият интелект създаде нова цифрова пропаст", предупреждава New York Times, "разделяйки света между нациите, които разполагат с изчислителната мощ да създават авангардни AI системи, и тези, които не разполагат."
Това предупреждение се основава на нови данни от изследователи в Оксфордския университет относно разпределението на най-мощните дата центрове в света. Според New York Times, водещи в тази надпревара са:
Европейският съюз с 28 центъра за данни, САЩ с 26 центъра и Китай с 22 центъра.
Заедно, тези региони приютяват над половината центрове за данни за AI. Само 32 държави — предимно в северното полукълбо — разполагат с необходимата инфраструктура за генеративен изкуствен интелект.
"Имаме изчислителна пропаст в сърцето на AI революцията", казва Лачина Коне, генерален директор на дигиталната политическа група Smart Africa. "Не става дума просто за хардуер. Става дума за суверенитета на нашето цифрово бъдеще."
Генеративните AI модели са изключително скъпи за обучение и поддръжка. Проектът на администрацията на Тръмп за инфраструктура за AI на стойност 500 милиарда долара, наречен Stargate, е доказателство както за огромните разходи, така и за раздуханите очаквания около технологията.
Най-големият разход в началото е покупката на графични процесори (GPU), всеки от които струва десетки хиляди долари. Един единствен дата център може да съдържа десетки хиляди такива чипове. Най-големите, като съоръжението на Илон Мъск в Тенеси, наречено "Colossus", разполагат с над 200 000 чипа.
Малцина могат да си позволят подобни инвестиции. Ако не живеете в една от държавите, в които има такива съоръжения, сте принудени да наемате изчислителна мощност дистанционно — неособено ефективно решение.
Кенийският стартъп Qhala, който разработва езиков модел за африкански езици, е изправен точно пред този проблем. Инженерите им работят рано сутрин, докато американските програмисти още спят, за да се възползват от по-бърза скорост на достъп.
"Близостта е от решаващо значение", казва Шико Гитау, основател на Qhala.
"Ако нямаш ресурсите да обработваш данни и да изграждаш AI модели, буквално няма как да напреднеш", добавя Кейт Калот, бивш ръководител в Nvidia и основател на кенийския AI стартъп Amini.
По думите на NYT, неравномерното разпределение на AI инфраструктурата е разделило света на два лагера: страни, които разчитат на Китай, и такива, които зависят от САЩ. И двете държави планират да изградят още много дата центрове.
Разбира се, някои твърдят, че да не се включиш в съмнителния AI сектор не е непременно лошо — има предупреждения за "AI балон", който може да се спука. Освен високата си цена, генеративните AI модели често "халюцинират", представляват риск за обществената безопасност, наближават граница на "изчерпване" заради недостиг на нови обучителни данни и все още не показват ясен път към печалба.
Но фактът остава: цели икономики са въвлечени в златната треска. И докато всички не решат, че технологията е безполезна, AI ще остане основен източник на сила за тези, които го притежават, спрямо онези, които не могат.
"Страните, произвеждащи петрол, дълго време са имали непропорционално влияние в международните отношения. В бъдеще, доминирано от изкуствен интелект, производителите на изчислителна мощ ще имат подобна роля, тъй като контролират достъпа до критичен ресурс", казва проф. Вили Лехдонвирта от Оксфорд, участвал в изследването.