Роден в Тайван, учил в САЩ: Ученият, който помогна на Китай да има собствени чипове
Пекин значително скъсява дистанцията в областта на полупроводниците
Заплахите за затвор в Тайван и санкциите на САЩ не са уплашили 71-годишният учен Лян Монг Сун. Той постигна истинска революция за най-големия китайски производител на чипове. В последните няколко месеца Сун затвърди образа си на национален герой на Китай.
За рекордно бързо време ученият помогна за скъсяването на дистанцията в независимото производство на чипове. Пример за това са 7-нанометровите процесори, използвани от най-новия смартфон Mate60 Pro на Huawei.
Тайван е дом на двете най-големи производители на чипове в света - Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. Ltd. (TSMC) и United Microelectronics Corp (UMC).
Лян Монг Сун завършва Калифорнийския университет в Бъркли. От 1992 до 2009 той работи за TSMC. Първоначално той участва в развитието на технологиите за памети и напреднали логически процеси. Разработките му коренно променят процеса, по който се произвеждат чипове. Благодарение на това днес имаме толкова мощни смартфони и носими джаджи.
Лян Монг Сун е автор на над 450 патента и е публикувал над 350 технически статии.
В началото на миналото десетилетие той е обявен за "най-големия технологичен предател" на Тайван. Причината - оказал помощ на Samsung в дизайна на техните чипове. Срещу Лян Монг Сун са заведени скъпи дела, които в крайна сметка му забраняват да работи за южнокорейската компания.
Решението, възприемано за справедливо в Република Китай, както се нарича Тайван, в последствие станало причина ученият да отиде да работи за най-големия им съперник - Китайската народна република.
Там той е нает от прохождащата местна компания SMIC. На ученият бързо е предоставена най-високата заплата във фирмата, повече от нейните шефове. За една година, възнаграждението му надхвърля 4 милиона долара. Задачата на вече възрастния Лян Монг Сун била да превърне фирмата в най-успешния китайски производител на чипове.
Само за няколко години той успял бързо да скъси дистанцията с Тайван и САЩ. Никой не е очаквал, че през 2023 година Китай ще може да произвежда собствени 7-нанометрови чипове.
Едва през 2020 SMIC доказва, че може да прави собствени 28-нанометрови процесори в малки количества. Три години по-късно и компанията вече може да прави 7-нанометрови чипове в големи количества. Планирано е през 2024 година обемите на производство да се повишат още повече. Лян Монг Сун е сочен за двигателят на тази промяна.
Успехът не останал подминат от САЩ и Тайван. Вашингтон обмисля запор над сметките в американски банки на учения и санкции, които да направят банкирането на парите му трудно. Тайпе иска глоба и затвор, защото подозира, че Лян Монг Сун е предал фирмени тайни, собственост на държавната корпорация TSMC.
"Те се опитват да ни тормозят. Те просто не искат Китай да има собствен бизнес с полупроводници", заявява шефът на SMIC Ричард Чанг.
Тайван заплашва Чанг с 2 години затвор и глоба от 750 000 долара, ако той стъпи на територията на острова. САЩ пък са забранили на всички американски компании да вършат бизнес със SMIC. Санкциите включват и фирми, използващи американско оборудване.
Холгер Мюлер от Constellation Research Inc. твърди, че санкциите на САЩ най-вероятно са постигнали обратен ефект и са накарали китайската индустрия да заработи на много по-високи обороти.