Американският предприемач Илон Мъск наскоро представи нов амбициозен проект за изграждане на орбитални центрове за данни, които да осигуряват изчислителна мощ за изкуствен интелект директно от космоса. Планът предвижда разгръщането на до един милион сателита, захранвани от слънчева енергия. Но колко големи ще са тези сателити? Според визуализации, цитирани от специализирани издания, дори "мини" версията на орбиталния AI сателит ще бъде по-голяма от ракетата Starship - най-голямата в света с височина около 124 метра.

Това означава, че подобен апарат ще надвишава и размерите на Международната космическа станция, която е с дължина около 109 метра. Основната част от конструкцията се пада на огромни слънчеви панели, които според Мъск ще осигуряват енергия за около 100 киловата изчислителна мощ.

Точни размери не бяха посочени, като предприемачът уточнява, че става дума за "груба оценка". Въпреки това самият факт, че описаният вариант е определен като "мини", подсказва възможността за още по-мащабни конструкции в бъдеще.

Проектът вече предизвиква сериозни опасения сред научната общност. Астрономи предупреждават, че подобни мегасъзвездия от сателити могат значително да затруднят наблюденията на дълбокия космос. "Смятахме, че предположеният от нас размер е абсурден, но тази графика показва, че всъщност сме подценили това, което SpaceX планира да направи", коментира Саманта Лоулър, астроном от Университета на Реджайна.

Паралелно с това Мъск обяви и планове за изграждането на нова производствена база за чипове, наречена Terafab. Очаква се съоръжението да струва около 20 милиарда долара и да произвежда до 200 милиарда AI или памет чипове годишно. "Или изграждаме Terafab, или нямаме чипове", заявява Мъск.

Допълнително той твърди, че милиони хуманоидни роботи Tesla Optimus ще участват в поддръжката на съоръжението, като в по-дългосрочен план компанията планира производство на милиарди подобни единици годишно.

Финансовите измерения на проекта също са значителни. Според анализ на Ars Technica, дори базовата цена за изстрелване на един милион сателита би надхвърлила един трилион долара - сума, близка до оценката на SpaceX преди очакваното първично публично предлагане.

Въпреки мащаба и заявените амбиции, проектът остава в ранен етап и повдига редица въпроси както за техническата реализуемост, така и за въздействието върху космическата среда и астрономическите изследвания.

Реализирането на проекта ще заключи изследването на космоса за всички държави, които не могат да си позволят космически телескопи. Засега с такива разполагат само САЩ, ЕС, Китай и Япония. Индия, Русия и Канада имат по-малки апарати, а цялостният брой на космическите телескопи е около 30. В това число влизат и апарати, чиято цел е повече придобиването на опит, отколкото направата на открития. Броя на големите наземните телескопи е над 600, като с такъв разполага и България. Разполагането на хиляди обекта, по-големи от МКС, би направило наблюденията с тях изключително трудни и неефективни.