SpaceX продължава да се сблъсква с неуспехи в опитите си да направи Starship функционираща ракета. След девет тестови полета, компанията все още не е успяла да предотврати разрушаването или експлодирането на ракетата. Макар че се твърди, че всеки неуспех води до напредък, резултатите от последния (Flight 9) показват, че SpaceX вероятно е достигнала задънена улица.

Вижте как изглежда Starship >> >> >>

Историята на Starship започва да напомня на един друг мащабен проект. Съветската мегаракета Н-1 имаше 5 степени, като първата ѝ беше снабдена с цели 30 двигателя. Задача - да се стигне до Луната преди САЩ. След 4 неуспешни теста, проектът е прекратен, а Н-1 остава в историята.

Starship има едва две степени. И докато много от електрониката за контрол над агрегатите е по-добра, то част от проблемите са същите.

В основата на проекта за мегаракета на SpaceX стои обещанието тя да може да превозва 150 тона до ниска околоземна орбита или поне 100 души до Марс. Starship трябва да успее в колонизацията на Луната и въобще - на цялата Слънчева система. Всичко това би могло да е възможно заради новия двигател Raptor - 2 пъти по-мощен от ракетния агрегат Merlin 1D, използван във Falcon-9. Но дали тези цифри са верни. Засега разполагаме единствено с думата на Илон Мъск. Данните от полетите на Starship сочат, че те може би не са верни.

Най-големият проблем на Starship е теглото. Ракетата е прекалено тежка. Полетът ѝ с тестов товар сочи, че тя може да изпълни едва 10% от обещаните 150 тона на ниска околоземна орбита.

Това естествено може да се промени от по-нови двигатели и по-различна конфигурация.

Но подходът на SpaceX засега не дава резултат. Всеки опит да се намали теглото води до структурна нестабилност, а всеки опит да се засили конструкцията води до още по-голямо тегло и още по-малка ефективност.

Горната степен изглежда структурно слаба и подложена на каскаден ефект от напрежения, което води до нови повреди при всяка "оправена" зона.

При последния девети тестови полет SpaceX тества нова траектория за кацане с помощта на атмосферен съпротивление вместо разчитащо изцяло на ретродвигатели — целта беше намаляване на нуждата от гориво, тъй като Starship е твърде тежка.

Този нов подход доведе до механичен срив, тъй като ракетата не издържа на натоварването от "коремното падане" и се разпадна при включване на ретродвигателите.

Така се оказва, че и двете степени на Starship могат трудно да достигнат обещаните си параметри в сегашния си вид.

Проблемите пред SpaceX обаче тепърва предстоят.

До януари 2025 г. (според първоначалните планове), Starship трябва да извърши успешно кацане на горната степен, да постигне повторна употреба на горната степен, да достави пълен полезен товар до орбита, да осъществи прехвърляне на криогенно гориво между два Starship-а в орбита (никога досега не е правено), да извърши дълготраен тестов полет и дори да изпълни безпилотна лунна мисия.

Нито едно от тези изисквания още не е постигнато, а почти всички договори на SpaceX с НАСА са свързани с именно тези мисии.

Сравненията с мегаракетата Saturn V, с която американците стигнаха до Луната преди повече от половин век не са в полза на Starship.

След 9 полета и похарчени над 10 милиарда долара, ракетата на SpaceX все още няма нито един успех.

Saturn V, след девет мисии, е имал само един частичен неуспех, и вече е изпратил три екипажа до Луната.

НАСА е постигнала това с технология от 60-те години на миналия век.

За да достигне Луната с настоящия дизайн, Starship ще трябва да бъде презареден многократно в орбита. Дори в конфигурация за многократна употреба едно изстрелване до Луната може да се окаже с почти 1 милиард долара по-скъпо, спрямо това със Saturn V.

Starship се оказва технологично и концептуално задънена улица. Тестовете показват, че проектът не се движи напред, а по-скоро в кръг или дори назад. Ранните предупреждения (още от провалите с пълната повторна употреба на Falcon 9) не са били взети предвид.

Може би Starship трябва да се върне обратно на чертожната дъска. Възможно е степените да бъдат увеличени и не всички от тях да бъдат за многократна употреба. Това обаче би било твърде дълго и скъпо усилие. 

Единствения коз на SpaceX е опита на компанията бързо да произвежда ракетите и двигателите си, които позволява гъвкавост. Някои предлагат изоставяне на стоманения дизайн в полза на композитни и карбонови елементи, които да са по-леки. Дори SpaceX да може да извежда 50% от обещаните товар в ниска околоземна орбита, то това би отворило вратата за значим комерсиален успех и по-късни ъпдейти в насока изследвания на дълбокия космос и пътешествия до Марс и Луната.