Новата актуализация на списъка на 500-те най-мощни суперкомпютри в света се отличава с един-единствен дебютант в топ 10. Анализаторите побързаха да обяснят, че макар този вид устройства да продължават да се подобряват откъм производителност, темпото на иновации очевидно се забавя, предава technews.bg.

Perlmutter, който се намира в лабораторията на Лорънс Бъркли в Министерството на енергетиката в САЩ, стъпи на петото място на юнското издание на списъка Топ 500. Той изтласка Selene на Nvidia на шесто място. Със своите 64,6 петафлопа Perlmutter е най-забележителната промяна в списъка, отбелязва ZDNet.

Машината се класира добре и в списъка Green 500, който се фокусира върху енергийната ефективност на суперкомпютрите. Там суперкомпютърът зае шесто място благодарение на енергийната ефективност от 25,55 гигафлопа на ват.

Като цяло в списъка Топ 500 има само 58 нови попълнения. Това не е далеч от рекордно ниското ниво от 44 нови участници, регистрирани миналия ноември. Анализаторите са на мнение, че тенденцията е показателна и говори за цялостно забавяне в сравнение с по-ранните години.

Намаляването на броя на новите участници се приписва най-вече на въздействието на кризата с Covid-19, която намали инвестициите в търговски високопроизводителни изчислителни системи до рекордно ниско ниво. Авторите на списъка признаха, че последното издание "е видяло малка промяна".

Японският суперкомпютър Fugaku все още запазва първата позиция със значителна преднина. Той беше пуснат в действие през март миналата година и може да се похвали с рекордните 442 петафлопа - което означава, че е три пъти по-ефективен от най-близкия конкурент, IBM Summit с неговите 148,8 петафлопа.

Продукт на партньорство между Riken и Fujitsu, Fugaku използва персонализирания ARM процесор на Fujitsu. Това позволи на устройството да достигне пикова производителност от екзафлоп. "Подобно постижение е накарало някои да представят тази машина като първия суперкомпютър от "екза-мащаб", казаха авторите на Top500.

Изчислителните машини могат да извършват колосални изчисления всяка секунда и се очаква значително да ускорят мащабните приложения, вариращи от прецизна медицина до симулация на климата. Китай, САЩ и ЕС имат амбициозни цели за постигане на нови величини в мащаба на изчислителните системи през следващите няколко години.

Конкурирайки се след Fugaku, останалата част от топ 10 на списъка остана до голяма степен същата. Китай отчете значителен спад в броя на устройствата, с които може да претендира за позиции в списъка. От 212 китайски машини, включени в предишната итерация, страната сега има "само" 186 суперкомпютъра в рейтинга.

"Няма много категорични доказателства защо се случва така, но със сигурност трябва да се отбележи", казват авторите на списъка.

Въпреки спада на бройката, Китай все още доминира в Топ 500: следващият най-голям конкурент, САЩ, има 123 системи в списъка. Това накара някои изследователи да стигнат до заключението, че разликата между двете страни бързо се стопява.

Остава вярно обаче, че производителността на китайските суперкомпютри е далеч по-висока от тази на другите системи. САЩ имат обща производителност от 856,8 петафлопа в секунда, докато китайските машини произвеждат средно 445,3 петафлопа в секунда.

В друга забележителна разработка авторите на Топ 500 подчертаха забележителното увеличение на използването на процесори AMD, особено сред малкото нови попълнения. EPYC процесорите на компанията захранват половината от 58-те нови състезатели и три от устройствата, включени в челната десетка: Perlmutter, Selene и германския Juwel Booster Module.

"Поехме ангажимент да осигурим производителността и възможностите, необходими за напредък в научните открития, преодоляване на бариерата и продължаване на иновациите", каза Форест Мород, старши вицепрезидент на центъра за данни и групата за вградени системи в AMD.

По отношение на системните взаимовръзки авторите наблюдават малка промяна, като Ethernet се използва в около половината от системите. Една трета от суперкомпютрите използваха Infiniband и по-малко от една десета разчитат на OmniPath. Персонализирани връзки имат 37 системи.