Както знаем НАСА има план да изпрати хора на Марс до 30 години, но пътуването до там би отнело в най-добрия случай 245 дена. Съществува вероятност пътуването да трае и над година.

Но това не е всичко - условията на Марс са различни - няма магнитно поле, което да пази планетата от радиацията на Слънцето, гравитацията е 38% от земната и освен това екипажът ще трябва да се върне обратно на Земята.

Едногодишна мисия на МКС - подготовка за Марс >> >> >>

Именно това ни кара да се запитаме - Готов ли е човекът за покоряването на други светове и какво се случва с тялото ни в Космоса?

Пътуването в Космоса води до много промени в човешкото тяло, голяма част от които се изследват още от първия космически полет на Юри Гагарин през 1961 г. Физическото състояние на всеки един астронавт се следи от екип изследователи не само преди полета но и по време на него и след завръщането към гравитацията на нашата планета. Така че ако планирате полет извън орбита, ще е добре да знаете някои от следните неща за вашето здраве, пише британският в. "Индипендънт", цитиран от БГНЕС.

Човек става по-слаб.

Скелетната мускулна система е най-големият орган в човешкото тяло. Стотици мускули се използват, за да може човек да запазва стойката си и да извършва движения. Мускулите имат способността да се адаптират към различни функции и различни тежести, които се упражняват върху тях – качество, известно като гъвкавост. Но както липсата на движение, така и полетите в Космоса водят до загуба на мускулна маса (атрофия) и до загуба на сила.

По време на дълги космически полети на борда на МКС изследователи са открили, че астронавтите губят между 8% и 17% от изокинетичната си сила като мъжете и жените са засегнати от това еднакво. Подобна загуба на сила е налице, независимо от това дали даденият космически пътник спазва стриктно режим на упражнения или не. Според данни човек ще загуби около 30% от мускулната си сила, след като прекара между 110 и 237 дни в безтегловност.

Припомняме, че мисията до Марс ще има обща дължина в най-добрия случай около 500 дена.

Сърцето също отслабва.

Много части на сърдечно-съдовата система, в това число и сърцето, зависят от гравитацията. На Земята вените в нашите крака например работят обратно на нея, за да могат да откарват кръв отново към сърцето. Без гравитация сърцето и кръвоносната ни система се променят.

Едно от нещата, които няма да са същите при безтегловност, е формата и големината на сърцето като лявата и дясната му част намаляват масата си. Сърдечният ритъм на човек също се променя, в Космоса той е по-бавен отколкото на Земята. Това влияе и на кръвното налягане, което също е по-ниско извън нашата планета.

Промени настъпват и по отношение на разпределението на кръвта в цялото ни тяло. При безтегловност повече кръв остава в краката и по-малко се връща обратно към сърцето, което от своя страна води до по-малко изпомпана кръв. Мускулната атрофия също има принос за намаляване на притока на кръв.

Кондицията на тялото се влошава.

Аеробният капацитет е мярка за аеробна кондиция – максималното количество кислород, което тялото използва по време на упражнение. Промените както на мускулната, така и на сърдечно-съдовата система по време на полет в Космоса водят до намаляване на аеробната кондиция.

След прекарани от 9 до 14 дни в Космоса аеробният капацитет на тялото намалява с 20%-25%. Тенденцията тук обаче е по-различна. По време на по-дълъг престой извън Земята, например 5-6 месеца, след първоначалното намаляване аеробният капацитет се възстановява, въпреки че не се наблюдава връщане към нивата преди пътуването.

Тялото губи костна маса.

На Земята гравитацията и механичната тежест са необходими за поддържане на костите в тялото ни. Нормално костите претърпяват постоянни промени, осъществени чрез два вида клетки – остеобласти, които изграждат и регулират костния матрикс, и остеокласти, които го абсорбират. По време на космически полет тези два процеса са изменят, което води до намаляване на плътността на костния материал.

Имунната система също е застрашена.

Имунната система на човек също понася щети по време на космическия полет, има най-различни променливи величини, които влияят на това – радиацията, безтегловността, стреса, изолацията и промяната в ежедневния ритъм ден-нощ, който следваме на Земята. Също така докато са в космоса, астронавтите взаимодействат с микроби от самите себе си, от другите астронавти, храната, околната среда и други, което също се отразява на имунитета им.

Дългите космически полети крият рискове и за паметта >> >> >>

Психологическият фактор също не е за подценяване, като обитаването на тясно пространство, намиращо се на милиони километри от Земята в продължение на години може да има неблагоприятен ефект и върху съзнанието.

Все пак не всичко е толкова черно - руският космонавт Валери Поляков държи рекорда за най-дълъг единичен престой в Космоса, прекарвайки на бодра на станция Мир цели 437 дена.

Руснак подобри рекорда за общ престой в космоса >> >> >>

Технологията от своя страна би могла да реши проблема с радиацията в Космоса, а създаването на изкуствена гравитация посредством центробежна сила би трябвало да е възможно.

Така в крайна сметка на рисковете за човека в космоса могат да се намерят технологични решения, а най-големият проблем в покоряването на други светове е финансовият.