10-те най-близки до Слънцето звезди

Това са звездите, до които можем да изпратим сонди до края на този век

10:47 | 3 юли 2018 | Редактор: Стоян Гогов 12 27466

Пътуването в междузвездното пространство е свързано с много неизвестни. Разстоянията са огромни и човечеството все още не е намерило способ за разумното транспортиране на хора или големи сателити до други звезди.

За сметка на това, технологията на слънчевите платна, позволява да бъде изпратен рояк от мини сонди. Така например апарат с маса от 1 тон и платно с диаметър от 3.6 километра би ускорило до 11% от скоростта на светлината и би достигнало най-близката до нас звезда за 40 години. Използвайки по-малки сонди, проектът Breakthrough Starshot смята, че може да постигне скорост от 20% тази на светлината и да достигне до Проксима Кентавър за 20 години.

Интересното е, че технологията за слънчевите платна води началото си от 19 век, а за нея е писал дори Жул Верн.

Нека отправим поглед към най-близките до Слънцето звезди, до които биха могли да бъдат изпратени сонди, чието пътуване би отнело само няколко десетилетия, ако се ползват слънчеви платна.

Важно уточнение е, че в списъкът ни не влизат кафявите джуджета Луман 16 и WISE 0855−0714, които щяха да са съответно на 4-о и 5-о място. Кафявите джуджета стоят на границата между звезди и големи газови гиганти, а светлината, която излъчват във видимия за човешкото око спектър е изключително малко. Любопитен факт е, че техният цвят най-често не е кафяв, а тъмно лилав или тъмно червен.

Освен това, двойните звезди, като Алфа Кентавър, Сириус и Лейтен 726-8 са групирани на едно място.

Ето как изглеждат 10-те най-близки до Земята звезди >> >> >>

1. Проксима Кентавър
Всъщност тази звезда е част от системата на Алфа Кентавър, като трите обекта орбитират около общ център. Проксима Кентавър обаче се намира на доста сериозно разстояние от главната двойка Алфа Кентавър, поради което е отделена от тях. Освен това Проксима Кентавър е най-близката до нас звезда, която се намира на 4.24 светлинни години от Слънцето. Проксима Кентавър е червено джудже от спектрален клас M5 - много бледа, студена и малка спрямо Слънцето. Заради бледостта си не е била открита до 1915 година. Около нея орбитират няколко скалисти планети, няколко от които в зоната подходяща за живот. Интересен факт е, че поради своето движение в галактическото пространство след 26 700 години Проксима Кентавър ще се намира на 3.1 светлинни години от нас, след което ще започне отново да се отдалечава.

2. Алфа Кентавър
Това е третата по яркост звезда на нощното небе и първата в южното полукълбо, но за жалост тя не се вижда от България. Системата на Алфа Кентавър всъщност е двойна и е съставена от две звезди, орбитиращи около общ център. Алфа Кентавър A е жълта звезда от спектрален клас G2, като Слънцето (т.е. има подобни на Слънцето цвят и температура). Алфа Кентавър B е малко по-малка оранжева звезда от спектрален клас K1. Разстоянието между Алфа Кентавър A и Алфа Кентавър B е сходно на това между Земята и Нептун, а една обиколка им отнема 80 години. Алфа Кентавър е с поне 2 милиарда години по-стара от Слънцето. След 29 000 години Алфа Кентавър ще се намира на 2.9 светлинни години от Слънцето. Към този момент не е известно около двете звезди да орбитират планети, но към този момент откриването е възпрепятствано и по технологични причини.

3. Звездата на Барнард
Тази звезда е червено джудже открито през 1916 година от Е. Барнард. За сега тя е невидима с просто око. След 8000 години звездата ще се намира на 4 светлинни години от нас, но дори и тогава пак ще е невидима без телескоп. Други измервания показват, че обектът ще е най-близо до нас след 11 000 години, когато ще е на 4.3 светлинни години от Земята. Звездата на Барнард е една от най-старите в Млечния път, като възрастта и е между 7 и 12 милиарда години. Възможно е около звездата да има планети, но те са изключително трудни за откриване. Според някои учени, дори и да има скалисти планети, то те не орбитират в зоната, годна за живот.

4. Волф 359
Тази звезда се намира на 7.9 светлинни години от Земята и също е червено джудже. Волф 359 е една от най-бледите звезди, познати на човечеството, а въпреки близостта си, тя може да се види единствено със силен телескоп. Странностите не свършват до тук, макар и много по-малка и студена от Слънцето, магнетизма на повърхността на Волф 359 е по-силен, а освен това звездата има мощни изригвания, които са способни да повишат яркостта й за няколко минути. Химическият състав на Волф 359, също е необичаен и включва... вода и титаниев оксид. Червеното джудже е открито през 1917 година от немския астроном Макс Волф, а днес е установено, че около звездата няма планети или астероиди. Учените смятат, че Волф 359 е сравнително млада звезда, на около 2 милиарда години.

5. Лаланд 21185
И докато Волф 359 е едно от най-бледите звезди познати на човека, то Лаланд 21185 е третото най-ярко червено джудже, което сме откривали. Въпреки това, звездата не е видима с просто око, но може да се забележи с бинокъл. Лаланд 21185 се намира на 8.31 светлинни години от Земята. Но след 19 900 години това разстояние ще е скъсено двойни и Лаланд 21185 ще се намира на 4.6 светлинни години от нас. Звездата е открита през 1801 година от френския астроном Жером Лаланд. Със сегашните инструменти учените не могат да установят дали Лаланд 21185 има планети, но макар заради по-големите си размери тя да има разположена по-далеч от себе си зона годна за живот, то такъв едва ли има около звездата, защото тя редовно изпуска рентгенови лъчи.

6. Сириус
Това е най-ярката звезда на нощното небе. Всъщност Сириус е двойна звезда, съставена от бяла главна звезда от спектрален тип A1V, наречена "Сириус А", и бледо бяло джудже компаньон от спектрален тип DA2,наречено "Сириус Б". Звездата Сириус А е около два пъти по-масивна от Слънцето, а нейната абсолютна звездна величина е равна на 1,42, т.е. Сириус е 25 пъти по-ярък от Слънцето. Системата Сириус е на възраст около 200 - 300 милиона години. Първоначално се е състояла от две ярки сини звезди. По-масивната от тях — Сириус В — e изразходила ресурсите си и се е превърнала отначало в червен гигант, разпръсквайки външните си слоеве, а впоследствие — в бяло джудже, каквото е останала и до днес. Последното превръщане е настъпило преди около 120 милиона години. Сириус се намира на 8.6 светлинни години от Земята. Интересен факт е, че Сириус може да се наблюдава и през деня, като за целта наблюдателя трябва да се намира на по-висока надморска височина, като часовете за наблюдение са сутрин и следобед.

7. Лейтен 726-8
Това отново е двойна звездна система, открита чак през 1948 година от американеца Вилям Лейтен. Звездите са бледи червени джуджета, които се намират на 8.7 светлинни години от Земята. Двойката е известна с това, че една от звездите има изключително екстремни изригвания, способни да я направят със 75 пъти по-ярка от нормалното й състояние. След 31 500 години Лейтен 726-8 ще се доближи на разстояние по-малко от една светлинна година, но не до Земята, а до звездата Епсилон Еридани, която също участва в списъка ни.

8. Росс 154
Тази звезда се намира на 9.69 светлинни години от Земята и има много мощни изригвания, протичащи в много кратки интервали по между си. Това означава, че дори и около Росс 154 да има планети, то на тях няма живот, заради огромните дози радиация, с които те биха били облъчвани. След 150 000 години Росс 154 ще се намира на 6.3 светлинни години от нас, след което ще започне да се отдалечава.

9. Росс 248
Това е червено джудже, което не може да бъде видяно с просто око и е открито през 1926 година от американския астроном Франк Росс, който, както може да се досетите е открил и звездата Росс 154. Около Росс 248 не е известно да има планети, но е възможно такива да бъдат открити в бъдеще. Светимостта на звездата е едва 0.2% от тази на Слънцето, въпреки че размерите са и масата на звездата са над 10% от тази на нашето Слънце. След 33 000 години Росс 248 ще бъде най-близката до Слънцето звезда, като ще се намира на 3 светлинни години от Земята.

10. Епсилон Еридани
Тази звезда се намира на 10.5 светлинни години от Земята и е от класа оранжеви джуджета, които според учените са най-добрите за живот звезди в галактиката. Те имат дълъг живот - повече от този на нашето Слънце, спокойни са и светимостта им е много по-голяма от тази на червените джуджета. Въпреки това Епсилон Еридани е по-активна от Слънцето и има по-чести изригвания. Освен това звездата е малко по-бездна на тежки елементи. Въпреки това Епсилон Еридани прилича доста на Слънцето. Знае се, че около звездата орбитира една доста гигантска газова планета и освен това има два астероидни пояса. Заради това, че Епсилон Еридани е млада и бурна звезда, дори и да има планета, орбитираща в зоната годна за живот, то най-вероятно там няма живот. Звездата се е намирала най-близо до нас преди 105 000 години, когато е била на 7 светлинни години от Земята.

ИЗБРАНО