Астрономи, използващи космическия телескоп "Джеймс Уеб", са станали свидетели на първото директно наблюдение на звезда, която "поглъща" планета, пише Futurism.

Учените обясняват, че "планетарно поглъщане" се случва, когато звезда навлезе в своята фаза на червен гигант — съдба, която очаква и нашето Слънце. Това е фаза в края на живота на една звезда, при който тя се охлажда, разширява и обрича на гибел всички светове, които докосне.

Но ново изследване, публикувано в The Astrophysical Journal, предлага различна гледна точка. Оказва се, че именно обречената планета сама се е насочила към своята звезда.

"Тъй като това е толкова нов и необичаен феномен, не знаехме какво точно да очакваме, когато насочихме телескопа натам," казва водещият автор Райън Лау, астроном в NSF NOIRLab, Аризона.

На разстояние около 12 000 светлинни години от нас, изследователите за първи път откриват признаци, че звездата ZTF SLRN-2020 е погълнала планета още през 2023 г. Издайническият знак е ярък светлинен проблясък, свидетелстващ за наличие на прах — най-вероятно останките от разрушен свят. Първоначалните данни сочат, че звездата е подобна на нашето Слънце и навлиза в стадия на червен гигант.

Учените обаче решават да направят повторно наблюдение с помощта на "Джеймс Уеб".

"Ако това беше първото директно засечено събитие на планетарно поглъщане, каква по-добра цел да наблюдаваме?" споделя Лау пред Science.

Но чрез инструмента за средно инфрачервено наблюдение на телескопа те правят изненадващо откритие — звездата всъщност не е достатъчно ярка, за да бъде червен гигант. Това напълно променя ситуацията. Ако не е червен гигант, тя не би могла да се е разширила, за да погълне планетата.

Вместо това екипът вярва, че става дума за планета с размерите на Юпитер, която от самото начало е обикаляла много близо до звездата — може би дори по-близо, отколкото Меркурий обикаля около Слънцето. С течение на милиони години, гравитационни смущения и приливни сили постепенно са я придърпали навътре.

"Планетата в крайна сметка започна да докосва атмосферата на звездата," обяснява съавторът Морган Маклауд от Харвард. "След това започна неконтролируем процес на ускорено падане."

При удара си със звездата, планетата не само била унищожена, но и откъснала част от външните слоеве на звездата, изхвърляйки ги в космоса. С времето тази материя се охладила и оформила пръстен от студен прах около звездата.

Учените откриват и втори пръстен, този път от горещ молекулярен газ, много по-близо до звездата, който наподобява зона за формиране на планети, а не останки от унищожена такава.

Възможно ли е това да е типичният сценарий при поглъщане на планети? Или може би това е по-често срещан край, отколкото се е смятало при хипотезата с червените гиганти?

"Намираме се на самия ръб на познанието за тези явления. Това е единственият случай, който сме наблюдавали в реално време, и най-доброто засичане на последиците след като всичко се е успокоило," казва Лау. "Надяваме се, че това е само началото на нашата извадка."