Индия праща сонда на южния полюс на Луната | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Индия праща сонда на южния полюс на Луната
Снимка: ISRO

Индия праща сонда на южния полюс на Луната

Мисията "Чандраян-3" ще стартира през следващата година

| Редактор: Стоян Гогов 1 492

Луноходът от индийската мисия "Чандраян-3", който ще се отправи към естествения спътник на Земята през 2023 г., ще работи в близост до южния му полюс около един лунен ден или приблизително 14 земни дни. Това съобщи специалистката от Индийската организация за космически изследвания (ISRO) Сентилкумар Мегала на 13-ия Московски симпозиум за изследване на Слънчевата система, цитирана от ТАСС и БТА.

"Платформата ни за кацане и луноходът не са приспособени за работа в условията на лунна нощ, поради което не очакваме да работят на мястото за кацане в близост до южния полюс повече от един лунен ден или около 14 дни. През това време планираме да извършим серия от проучвания на почвата на разстояние от няколкостотин метра от мястото на кацане", каза Мегала.

По думите на изследователката новата лунна мисия на Индия "Чандраян-3" предвижда изпращане в орбита около естествения спътник на Земята на сонда, състояща се от транспортен модул, платформа за кацане и лек луноход с тегло 25 килограма. Роувърът и транспортната му система ще бъдат оборудвани с набор от научни инструменти, предназначени за геоложки и сеизмични изследвания на Луната.

Платформата за кацане ще бъде оборудвана с четири инструмента - сеизмограф, термограф, плазмен сензор и ретрорефлектор. Луноходът ще разполага с рентгенов спектрометър и лазерен спектроскоп. Основната им задача ще бъде да изследват химичния и минерален състав на лунната повърхност в зоната на кацане, както и да оценят концентрацията на различни елементи в почвата.

"Чандраян-3" е демонстрационна платформа за оценка на възможността за осъществяването на съвместна индийско-японска роботизирана мисия за изследване на южния полюс на Луната, отбелязва Мегала. В рамките на този съвместен проект индийски и японски учени и инженери планират да конструират луноход, който е в състояние да работи в полярните региони на естествения спътник на Земята повече от един лунен ден.

Лунната програма на Индия

Първата индийска лунна автоматична станция "Чандраян-1" беше изведена в околоземна орбита през ноември 2008 г. Устройството работи до август 2009 г. Втората мисия "Чандраян-2" беше изпратена до Луната през юли 2019 г. и включваше не само извеждането на апарата в орбита, но и мекото кацане на спускаемия модул "Викрам". Той трябваше да достави малкия луноход "Прагян" на повърхността на естествения спътник на Земята.

Опитът за кацане на "Викрам" през септември 2019 г. завърши с неуспех - връзката с модула беше прекъсната, а той се разби при сблъсъка си с лунната повърхност. Същевременно станцията "Чандраян-2" продължава да работи в орбита около Луната. Индийската организация за космически изследвания (ISRO) планира да я използва в мисията "Чандраян-3", чието изстрелване беше отложено за 2023 г.

Индия праща сонда на южния полюс на Луната

Индия праща сонда на южния полюс на Луната

Мисията "Чандраян-3" ще стартира през следващата година

| Редактор : Стоян Гогов 1 492 Снимка: ISRO

Луноходът от индийската мисия "Чандраян-3", който ще се отправи към естествения спътник на Земята през 2023 г., ще работи в близост до южния му полюс около един лунен ден или приблизително 14 земни дни. Това съобщи специалистката от Индийската организация за космически изследвания (ISRO) Сентилкумар Мегала на 13-ия Московски симпозиум за изследване на Слънчевата система, цитирана от ТАСС и БТА.

"Платформата ни за кацане и луноходът не са приспособени за работа в условията на лунна нощ, поради което не очакваме да работят на мястото за кацане в близост до южния полюс повече от един лунен ден или около 14 дни. През това време планираме да извършим серия от проучвания на почвата на разстояние от няколкостотин метра от мястото на кацане", каза Мегала.

По думите на изследователката новата лунна мисия на Индия "Чандраян-3" предвижда изпращане в орбита около естествения спътник на Земята на сонда, състояща се от транспортен модул, платформа за кацане и лек луноход с тегло 25 килограма. Роувърът и транспортната му система ще бъдат оборудвани с набор от научни инструменти, предназначени за геоложки и сеизмични изследвания на Луната.

Платформата за кацане ще бъде оборудвана с четири инструмента - сеизмограф, термограф, плазмен сензор и ретрорефлектор. Луноходът ще разполага с рентгенов спектрометър и лазерен спектроскоп. Основната им задача ще бъде да изследват химичния и минерален състав на лунната повърхност в зоната на кацане, както и да оценят концентрацията на различни елементи в почвата.

"Чандраян-3" е демонстрационна платформа за оценка на възможността за осъществяването на съвместна индийско-японска роботизирана мисия за изследване на южния полюс на Луната, отбелязва Мегала. В рамките на този съвместен проект индийски и японски учени и инженери планират да конструират луноход, който е в състояние да работи в полярните региони на естествения спътник на Земята повече от един лунен ден.

Лунната програма на Индия

Първата индийска лунна автоматична станция "Чандраян-1" беше изведена в околоземна орбита през ноември 2008 г. Устройството работи до август 2009 г. Втората мисия "Чандраян-2" беше изпратена до Луната през юли 2019 г. и включваше не само извеждането на апарата в орбита, но и мекото кацане на спускаемия модул "Викрам". Той трябваше да достави малкия луноход "Прагян" на повърхността на естествения спътник на Земята.

Опитът за кацане на "Викрам" през септември 2019 г. завърши с неуспех - връзката с модула беше прекъсната, а той се разби при сблъсъка си с лунната повърхност. Същевременно станцията "Чандраян-2" продължава да работи в орбита около Луната. Индийската организация за космически изследвания (ISRO) планира да я използва в мисията "Чандраян-3", чието изстрелване беше отложено за 2023 г.