Новo изследване предполага, че Луната е преминала през период на интензивна вулканична активност, продължил десетки милиона години, по време на който огнени потоци от лава са заливали повърхността ѝ. Според учените, под влияние на сложни гравитационни взаимодействия между Земята и Слънцето, Луната е била "адски" свят, подобен на Йо - най-вулканично активното небесно тяло в Слънчевата система.

Вижте как изглежда най-вулканичният свят в Слънчевата система >> >> >>

Според широко приетата теория, Луната се е образувала след като огромна протопланета се сблъскала с младата Земя. От разтопената материя на този сблъсък впоследствие се формират две тела - Земята и нейният спътник.

В началото Луната е била много по-близо до Земята, но с времето започва да се отдалечава, като при това се охлажда.

В един момент гравитационното влияние на Слънцето върху Луната започва да се изравнява с това на Земята. Това създава нестабилни орбитални условия, които водят до вътрешни тектонски и термични напрежения в Луната, причинявайки топене на скалите и вулканични изригвания.

"Луната се оказва в нещо като гравитационно объркване - не знае точно каква орбита да приеме," обяснява планетарният учен Франсис Нимо от Калифорнийския университет в Санта Круз.

Около 4.35 милиарда години назад, потоците от лава най-вероятно са заличили съществуващите кратери по Луната и "нулирали" възрастта, измервана чрез лунни скали и циркони - изключително устойчиви минерали. Това обяснява защо някои методи за определяне на възрастта на Луната дават различни резултати.

Учените използват както данни от скали, донесени от мисиите "Аполо", така и от китайската програма "Чанъе".

Цирконите, макар и трудни за анализ, са особено ценни, тъй като оцеляват дори при високи температури, но могат да бъдат "нулирани" чрез разтопяване - например при мащабен вулканизъм.

Обединявайки данните, изследователите заключават, че Луната е на около 4.35 милиарда години. Това се подкрепя и от динамични модели на ранната Слънчева система, които сочат, че след определен момент вече нямало как да се добавят тежки метали към вътрешността на планетите, тъй като те вече не се срещали свободно в космоса.

По време на този активен период вулканизмът не е създавал огромни вулкани, каквито познаваме на Земята. Вместо това, лавата - вероятно с по-ниско съдържание на силициев диоксид - се просмуквала през повърхността, създавайки равномерни покрития, а не куполовидни образувания.

Поради това непрекъснато "изтичане", не се е формирал стабилен магмен океан в мантията, защото разтопената материя веднага се е движила нагоре към кората. Част от нея може би е избила на повърхността, а друга - е запълнила пукнатини и образувала повърхностни гънки, сходни с някои форми на Земята.

"По това време Луната би изглеждала двойно по-голяма на небосклона, отколкото днес", казва Нимо. "Навсякъде бихме видели светещи потоци от лава, а понякога и вулканични изригвания."

Според учените, този период на вулканична Луна е бил краткотраен, траещ едва няколко десетки милиона години - но интензивен. Той е оставил траен отпечатък върху геологията на Луната и представлява ключов етап от нейното формиране и развитие.

"Това беше кратък, но много енергиен епизод в историята на Луната," подчертава Нимо.