Защо луната на Плутон има червен северен полюс
Харон е един от най-любопитните обекти в Слънчевата система
Харон е луната на Плутон, която е почти толкова голяма, колкото него. Тя остана малко по-слабо проучена, защото сондата New Horizons никога не са се доближили толкова до Харон, колкото до Плутон. Една особеност обаче веднага откроява луната от останалите ни позати ледени светове: червена "шапка" обхванала почти целия северен полюс. Областта е наречена Mordor Macula, а учените вече знаят защо тя е оцветена в червено.
Още с първата снимка, астрономите предположили, че причината за необичайния цвят са толини - лепкави въглеводородни остатъци, образувани от разграждането на метана при излагане на ултравиолетова светлина. Смята се, че метанът е избягал от Плутон, като всеки, който срещне Харон, е охладен до точка, при която не се измъква веднага дори от тази ниска гравитация.
В Science Advances екип от Югозападния изследователски институт приписва цвета на сезонните промени в тънката атмосфера на Харон.
Авторите са създали реплика на условията на Харон в новия Център за лабораторна астрофизика и експерименти за космически науки.
"Нашият експеримент кондензира метан в камера с ултра висок вакуум при излагане на Lyman-alpha фотони, за да възпроизведе с висока точност условията на полюсите на Харон", каза д-р Раут в изявление.
Втора статия от същия екип, публикувана в Geophysical Research Letters, подкрепи заключението с помощта на компютърен модел.
"Моделът сочи "експлозивни" сезонни пулсации в атмосферата на Харон поради екстремни промени в условията по време на дългото пътуване на Плутон около Слънцето", каза водещият автор д-р Бен Теолис.
Смята се, че тези импулси продължават до четири земни години.
Харон не получава много слънчева светлина, но е толкова наклонен, че почти всичко, което достига до него, пада върху лятното полукълбо, създавайки разлика от 50° C между зимния и летния полюс.
Около равноденствието замразеният метан се превръща в газ, повишавайки атмосферното налягане почти хиляда пъти, преди да замръзне повторно в другото полукълбо. Авторите смятат, че около 10 процента от метана, който Харон улавя, в крайна сметка се превръща в червеникави въглеводороди.