Планът на Марк Зукърбърг за суперинтелигентен AI страда от съществен проблем
Обещанията му са трудни за изпълнение, а появата на суперинтелигентност със сигурност ще доведе до масови съкращения
Тази седмица изпълнителният директор на Meta, Марк Зукърбърг, сподели своята визия за бъдещето на AI. Според него това е "личен суперинтелект", който ще помага на потребителя да "постига целите си, да преживява всякакви приключения, да бъде по-добър човек и да се развива в желаната от него посока".
Изявлението обаче бе лишено почти напълно от конкретика и звучащо като генерирано от AI чатбот. Във видеото Зукърбърг разкри една розова картина на бъдеще, в което всички използваме "новооткритата си продуктивност, за да постигнем повече от всякога досега".
Милиардерът обяви, че неговата "лична суперинтелигентност" ще даде "власт в ръцете на хората, за да я насочат към онова, което ценят в собствения си живот".
Зукърбърг мечтае за утопия, в която суперинтелигентни AI не изземват работата на всички, а вместо това просто обогатяват живота ни.
Проблемът?
Ако наистина си предоставим суперинтелигентен AI на масовия пазар, почти всеки шеф - дори на малки фирма - ще го ползва за автоматизация на работа. И ако Meta наложи ограничения за това, то конкурентите ѝ няма да го направят.
"Ако предоставиш "лична суперинтелигентност на всички" (включително на собствениците на бизнес), те лично ще решат да автоматизират работата на другите, ако имат такава възможност", пише бившият изследовател по безопасността в OpenAI, Стивън Адлър
Адлър напусна OpenAI по-рано тази година, като тогава написа, че е "доста ужасен от темпото, с което се развива AI в наши дни."
"По мое мнение, надпреварата към AGI е изключително рискова игра с огромни потенциални щети", добавя той, визирайки стремежа на Сам Алтман към "изкуствен общ интелект" - неясно дефинирана точка, в която възможностите на AI ще надминат тези на човека.
"Нито една лаборатория няма решение на проблема с AI-етиката днес. А колкото по-бързо се надпреварваме, толкова по-малко вероятно е някой да намери такова решение навреме."
Адлър вижда много прилики между подхода на бившия си работодател и този на Зукърбърг.
"Това е като когато OpenAI казваха, че създават AGI само за да помага на хората като инструмент, а не за да ги замени," пише той. "Невъзможно е! Минимумът е изключително рестриктивна политика на използване, а така ще бъдеш изместен от AI-доставчици без такива ограничения."
Зукърбърг обаче хвърля огромни ресурси в своята визия за суперинтелигентност - вече са похарчени милиарди само за набирането на талантливи кадри.
Компанията отделя още десетки милиарди за изграждането на гигантска инфраструктура за изкуствен интелект.
А какво ще получи човечеството в замяна?
"Лична суперинтелигентност", която ще ни помогне да сме по-добри хора и да живеем по-пълноценен живот. Тези обещания звучат твърде неясни и "розови" на фона на инвестираните милиарди долари.
В изявлението си Зукърбърг предлага, че "лични устройства като очила ще се превърнат в основните ни смарт устройства", чрез които ще "се възползваме от предимствата на суперинтелигентността".
Визията на Зукърбърг за бъдещето определено напомня тази на неговите конкуренти. Сам Алтман например описва утопично общество, в което "роботи, захранвани със слънчева енергия, могат да добиват и преработват всички необходими минерали" - без нужда от човешки труд.
А главният изпълнителен директор на Anthropic, Дарио Амодей, говори за "машини на любяща благодат", които "биха могли да преобразят света към по-добро".
Зад тези утопични фантазии стои почти трилионен стимул. Те удобно пропускат конкретните рисковете - включително масова безработица и срив на обществото, в което машините правят хората излишни.