На 21 септември президентът на Русия Владимир Путин обяви частична мобилизация и каза, че до 27 септември ще се проведат референдуми за присъединяване към Русия в Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожска област.

"Вашингтон и други центрове открито тласкат Киев към прехвърляне на войната на наша територия. При заплаха за нашата териториална цялост, няма да се поколебаем да използваме всички налични средства, за да я защитим и това не е блъф", заяви Путин в края на речта си.

Това изявление накара мнозина анализатори да смятат, че Путин е готов да употреби ядрени оръжия в Украйна, ако мобилизацията не даде резултат.

Вижте как изглеждат ядрените експлозии >> >> >>

Присъединяването на посочените по-горе области към Русия на практика отключва подобна възможност, защото според Кремъл бойните действия ще се водят на руска територия.

Руската ядрена доктрина допуска използването на ядрени оръжия само в два случая:

• В случай, че ядрено оръжие бъде използвано срещу Русия или нейните съюзници
• В случай на неядрена агресия срещу Руската федерация, която би заплашвала съществуването на държавата

Ядрената доктрина на Русия е последно променена с указ на Владимир Путин от средата на 2020 година. Макар да допуска две хипотези за ядрен удар, документът разкрива, че Кремъл има и други опции.

Сред основните военни опасности, които могат да прераснат във военни заплахи за Руската федерация, и за неутрализирането на които е необходимо ядрено оръжие, в документа се посочва и "създаването и разполагането в космоса на средства за противоракетна отбрана и/или на ударни системи".

Като основни военни опасности, за чието неутрализиране е необходимо ядрено сдържане се посочват още "разполагането от държави, разглеждащи Русия като потенциален противник, на системи и средства за противоракетна отбрана, крилати и балистични ракети със среден и малък обсег, на свръхпрецизно неядрено и хиперзвуково оръжие, на ударни безпилотни летателни апарати, на оръжия с насочвана енергия".

Какво знаем за руските ядрени оръжия

Точният брой на ядрените бойни глави е държавна тайна и следователно е въпрос на догадки.

Тази година Федерацията на американските учени изчисли, че Русия притежава 5977 ядрени оръжия, докато Съединените щати имат 5428.

В тази бройка обаче влизат около 1500 ядрени бойни глави, които Русия е пенсионирала или обявила, че ще унищожи. Това намалява общото им количество на около 4500 ядрени заряда. От тях в непосредствена бойна готовност са не повече от 1500. Останалите са в складове, а използването им би било по-бавно и трудно.

Русия е една от малкото страни в света, притежаващи ядрена триада. Това означава, че Кремъл може да осъществява удари с ядрено оръжие от суша, възду и вода.

Според Би Би Си, Русия има 1185 ядрени бомби, предвидени за изстрелване от ракетни силози или мобилни установки, 800 базирани в подводници и 580 - на бомбардировачи.

Останалите 2000 заряда са предвидени за директна употреба на бойното поле или като морски мини.

Всъщност, най-голямата разлика в ядрените оръжие е не по отношение на мястото им на базиране, а на тяхната сила.

Тактически ядрени оръжия

За тактически ядрен заряд се считат всички бомби, с мощност от 0,01 килотона до около 30 килотона.Целите, срещу която той се използва, са бойни формирования, танкове, фронтови щабове, военни бази или бункери.

Тактическото ядрено оръжие трябва да пряко да повлияе на изхода от дадена битка, но не задължително и на войната.

На теория атомните бомби над Хирошима (15 килотона) и Нагазаки (21 килотона) могат да се причислят към тактическите ядрени бомби, но това не е правилно - те са използвани по стратегически начин.

Русия може да прави тактически ядрени удари с бойните си комплекси "Искандер", както и с някои самолети, като Ту-160, Ту-95МС и Ту-22М3. Възможно е подобни удари да могат да се осъществят още с МиГ-31 и Су-34.

Счита се, че руските тактически ядрени заряди, най-често са с мощност от 10 килотона. В общия случай това означава, че всичко в радиус от 1 километра ще бъде унищожено. Взривът би се усетил в радиус от над 2 километра.Около 1,5 километра е радиусът, в които ще има радиационни и термични изгаряния.

Тези цифри могат да варират, в зависимост от точния дизайн на заряда и височината на взривяването му.

При проблеми с военните си планове в Украйна, Путин би могъл да прибегне именно до подобен тип ядрено оръжие.

Трудно е да се предвиди как САЩ и НАТО ще отговорят на осъществен, макар и тактически, ядрен удар. По-вероятно е те да не искат да ескалират ситуацията до същинска Трета световна война, осъществявайки масиран удар по Русия. Но биха начертали ясни граници за недопускането на подобни действия в бъдеще. Това значи пълна технологическа, икономическа и дипломатическа блокада на Русия.

Обтегнатите отношения и рекордните санкции значат, че подобни действия няма да са толкова неочаквани или влиятелни за Русия, които и без това е под сериозна изолация.

Много по-вероятна причина за възпирането на руски тактичен удар с ядрено оръжие би бил Китай.

"Русия е силно зависима от китайската подкрепа", казва д-р Хедър Уилямс, ядрен експерт в Кралския колеж в Лондон. "Ако Путин ги използва, вероятно ще загуби подкрепата на Китай", допълва Уилямс.

Стратегически ядрени оръжия

Използването на ядрени оръжие през 21 век със сигурност ще дестабилизира международната политическа обстановка. В този случай не е изключена евентуална ескалация на конфликта. Кремъл официално твърди, че НАТО е повече от намесено във войната срещу Украйна.

В случай на Трета световна война, Русия би използвала основно стратегически ядрени оръжия. Тяхната мощ започва от 100 килотона и може да достигне до 100 мегатона. Тези бомби биха били насочени срещу градове, специални военни съоръжения и важни противникови цели.

Бомба с мощност от 100 килотона, взривена в центъра на София, би могла да унищожи напълно целия широк център, без крайните квартали, като Младост, Дружба и Люлин, които ще понесат значителни, но не и напълно фатални щети.

Бомба с мощност от 100 мегатона би създала огнено кълбо с радиус от 6 километра. Тя напълно би равнила със земята София, Перник и Елин Пелин. Пожари и хора с трета степен на изгаряния ще има във Враца, Кюстендил, Панагюрище и всички останали градове, влизащи в 73-колемтров въздушен радиус. Подобен взрив на практика би засегнал цяла Западна България.

Страната ни обаче едва ли би била мишена за подобен удар. Примерите от по-горе са за по-лесно разбиране на последствията от стратегически ядрен удар.

Русия може да го осъществи с ракети, изстреляни от мобилни комплекси, като "Топол-М", "Ярс", или от силози, като "Сармат". Той по-трудно би могъл да се реализира с крилати ракети, изстреляни от Ту-160, Ту-95МС и Ту-22М3.

Подводниците с ядрени ракети пък гарантират, че Русия ще запази възможности за вторичен или ответен удар.

Супероръжия

През последните години се говори много за руските "супероръжия". Те бяха обявени на специално събитие от Владимир Путин в началото на 2018 година. Общото по между им е, че те могат да останат незабелязани за противниковите отбранителни системи. Освен това те предполагат нанасянето на изненадващ или асиметричен удар. Ето кои са руските ядрени "супероръжия":

• Торпедото "Посейдон"

Това е напълно безпилотно торпедо, чиито размери са подобни на много малка подводница. То се задвижва от ядрен реактор и може да маневрира хиляди километри в океана. Ядрената му бойна глава може да бъде с мощност до 100 мегатона.

"Посейдон" може да се потапя на много големи дълбочини, а шумът на двигателите му е сведен до минимум. Заедно с малките размери това прави откриването му много трудно.

Основната цел на "Посейдон" е парализирането на противниковия флот - унищожаването на неговите групи от самолетоносачи, пристанища и друга инфраструктура.

"Посейдон" обаче може да се използва и срещу крайбрежните градове, като Ню Йорк, Лос Анджелис и др. Срещу торпедото няма ефективен начин за противодействие.

• Хиперзвукова ракета Авангард

Според Москва ракетите на комплекса имат скорост до над 33 000 километра в час. Те могат да летят в плътните слоеве на атмосферата и да сменят посоката и височината си, което ги прави маневрени.

Този тип оръжие може да "пробие" всеки от съществуващите сега противоракетни щитове. Освен това хиперзвуковата ракета гарантира, че ударът може да се извърши за много кратък период от време. Това подсилва елемента на изненадата.

• Ракета с ядрен двигател Буревестник

Това е крилата ракета, която се задвижва от ядрен двигател. Благодарение на него тя може да лети дни наред, обикаляйки многократно земното кълбо и нанасяйки удари от неочаквани посоки.

Ракетата може да се движи на ниска височина - само няколко метра над земната повърхност, като сложна система от радари и алгоритми изчисляват нейната непосредствена траектория. Тя може да осъществи атака по цели в САЩ от южно направление, което е по-слабо покрито със специализирани радари.

Военните експерти на Кремъл обясняват, че стартът се извършва с конвенционален двигател, а ядреният компонент се активира по време на полета. Подобно на останалите руски "супероръжия"и "Буревестник" може да носи ядрена бойна глава.

"Ескалиране до деескалация"

На фона на цялата тази информация е добре да си припомним една история от края на миналия век. През 1999 година Владимир Путин все още не е станал президент, а е секретар на Съвета за сигурност на Русия.

По време на бомбардировката на НАТО над Югославия той започва да теоретизира своя концепция относно ядрените оръжия. Тя се нарича "ескалиране до деескалация".

Тогава Путин говори за използването на заплахи за нанасяне на ядрени удари, целящи да предизвикат оттеглянето на потенциален враг от конвенционален конфликт.

Концепцията допуска осъществяването на лимитирани ядрени удари, които да демонстрират готовността на Москва да осъществи заплахите си.

От 2000 година почти всички мащабни руски военни учения завършват със симулацията на ограничен ядрен удар.

Концепцията "Ескалиране до деескалация" се основава на нова представа за мащаба на употребата на атомни и водородни бомби. По време на Студената война възпирането се основава на заплахата за нанасяне на "тотални и напълно неприемливи щети" на врага.

Концепцията на Путин обаче говори за "специализирани щети", дефинирани като "щети, които са субективно неприемливи за противника и надхвърлят ползите, които агресорът очаква да получи в резултат на използването на военна сила". 

През 2000 година Русия характеризира ограниченото използване на ядрени оръжия като временна мярка, на която трябва да се разчита само докато страната успее да развие по-модерен конвенционален ударен капацитет, подобен на този, с който разполагат Съединените щати.

Тогава стратегията е определена, като асиметрична и временна. Говоренето за ядрени оръжия от страна на руския елит навява мисли, че концепцията "ескалиране до деескалация" не е напълно извадена от употреба.

"Представете си, че Русия е принудена да използва най-страшното оръжие срещу украинския режим, извършил широкомащабна агресия, опасна за самото съществуване на нашата държава. Смятам, че НАТО няма да се намеси пряко в конфликта дори и в тази ситуация. В края на краищата сигурността на Вашингтон, Лондон и Брюксел е много по-важна за Северноатлантическия алианс от съдбата на загиващата Украйна", заяви бившият руски президент Дмитрий Медведев малко преди обявяването на резултатите от референдумите на 27 септември.

Думите му сякаш напълно пасват теорията на Путин от 1999 година, според която Русия трябва да покаже, че е напълно готова да ползва ядрени оръжия.

В този контекст можем да разгледаме и казаното от Дмитрий Тренин от 26 септември. Тренин е член на Съвета по външна и отбранителна политика на Русия, считан от руската опозиция за "един от елитните пропагандисти на Кремъл, насочени към западна аудитория".

По думите на Тренин Русия трябва да убеди САЩ, че ядрен удар по територията на Съединените щати е възможен.

"Мисля, че чувството на страх изчезна. Най-общо казано, светът се основава на страха, на нищо друго. Ако страхът изчезне, светът е в опасност", заявява Тренин.

Един от непредвидимите ефекти на концепцията "ескалиране до деескалация" е, че може да вкара света в спирала на надиграване и повишаване на напрежението до експлозивен и катастрофален край.