УouTube
Ако Земята имаше пръстени (снимки)
Възможно ли е Земята да се сдобие с пръстени, като на Сатурн и как биха изглеждали те?
Невъзможни неща няма, а всъщност доста учени смятат, че Земята вече е имала пръстени, подобни на тези на Сатурн. Това обаче е станало в далечното минало - преди около 4,5 милиарда години.
Според хипотезата, планета с размерите на Марс, наречена Тея, се е сблъскала със Земята и това е довело до възникването на Луната. Но преди нашият спътник да се оформил, то в околоземната орбита е имало обилно количество планетарна маса, формираща пръстен.
Тогава защо този пръстен не се е запазил?
Отговорът на този въпрос е прост. Защото пръстенът е стоял отвъд границата на Рош.
Границата на Рош е радиус на кръгова орбита на едно тяло, движещо се около друго тяло, при който приливните сили, предизвикани от централното тяло, са равни на гравитационните сили на спътника.
Казано по-просто, ако едно тяло е достатъчно далеч от границата на Рош, то ще има типичната сферична форма, ако е по-близо до тази граница, то ще бъде силно разтеглено.
Ако тялото бъде на разстояние, равно на границата на Рош, то ще се разруши и ще формира пръстен.
Земята би могла да се сдобие с пръстен, ако достатъчно голямо тяло попадне на границата на Рош. Засега обаче няма такива изгледи, а и освен това Луната се отдалечава от Земята с 3,8 см. годишно - ако беше обратното, то след милиони години отново щяхме да се сдобием с пръстени.
Това обаче не пречи на човек да се запита - как би изглеждало небето, ако все пак имахме пръстени?
Различно - това буквално е най-точният отговор, защото небето над екватора би било напълно различно от това в София или това на Северния полюс. Всъщност пръстените на Земята биха изглеждали различно на различна географска ширина - на екватора те биха били изключително тънка линия в небето, а в София биха изглеждали доста по-широки. На северния полюс пък, пръстените почти няма да се виждат - те ще стоят изключително близко до хоризонта.
Пръстените биха светели през нощта - заради отразената слънчева светлина, като на определени места Земята би им хвърляла сянка. Освен това те също би трябвало да хвърлят сянка на определени места.
Според хипотезата, планета с размерите на Марс, наречена Тея, се е сблъскала със Земята и това е довело до възникването на Луната. Но преди нашият спътник да се оформил, то в околоземната орбита е имало обилно количество планетарна маса, формираща пръстен.
Тогава защо този пръстен не се е запазил?
Отговорът на този въпрос е прост. Защото пръстенът е стоял отвъд границата на Рош.
Границата на Рош е радиус на кръгова орбита на едно тяло, движещо се около друго тяло, при който приливните сили, предизвикани от централното тяло, са равни на гравитационните сили на спътника.
Казано по-просто, ако едно тяло е достатъчно далеч от границата на Рош, то ще има типичната сферична форма, ако е по-близо до тази граница, то ще бъде силно разтеглено.
Ако тялото бъде на разстояние, равно на границата на Рош, то ще се разруши и ще формира пръстен.
Земята би могла да се сдобие с пръстен, ако достатъчно голямо тяло попадне на границата на Рош. Засега обаче няма такива изгледи, а и освен това Луната се отдалечава от Земята с 3,8 см. годишно - ако беше обратното, то след милиони години отново щяхме да се сдобием с пръстени.
Това обаче не пречи на човек да се запита - как би изглеждало небето, ако все пак имахме пръстени?
Различно - това буквално е най-точният отговор, защото небето над екватора би било напълно различно от това в София или това на Северния полюс. Всъщност пръстените на Земята биха изглеждали различно на различна географска ширина - на екватора те биха били изключително тънка линия в небето, а в София биха изглеждали доста по-широки. На северния полюс пък, пръстените почти няма да се виждат - те ще стоят изключително близко до хоризонта.
Пръстените биха светели през нощта - заради отразената слънчева светлина, като на определени места Земята би им хвърляла сянка. Освен това те също би трябвало да хвърлят сянка на определени места.