Учените с нова теория защо Марс е червен
Планетата е придобила своя цвят, когато е била пълна с океани от вода
Червеният цвят на Марс отличава планетата от всички останали обекти в Слънчевата система. Но ново изследване предполага, че може би сме разбрали погрешно механизма, по който е получила своя характерен нюанс.
Вижте "червената магия" на Марс >> >> >>
Според проучването оксидирането на желязото в марсианските скали е резултат от присъствието на вода, а не от сухата оксидация на хематита, както се смяташе досега.
"Опитвахме се да създадем лабораторна реплика на марсианския прах, използвайки различни видове железни оксиди," обяснява планетарният геолог Адомас Валантанас от Брауновия университет (САЩ). "Открихме, че ферихидрит, смесен с базалт - вулканична скала - най-добре съответства на минералите, наблюдавани от космическите апарати на Марс."
Марс: Червената планета - но защо?
Добре известно е, че Марс, който е богат на желязо, е червен поради процеси на ръждясване, които са се случили преди милиарди години. С течение на времето скалите, съдържащи желязо, се разпаднали, покривайки планетата с червеникав прах, придаващ ѝ характерния оттенък, видим дори с просто око от Земята.
Но съществуват различни начини, по които една скала може да ръждяса - и тук е ключовият въпрос, защото различните механизми разказват различни истории за водната и минералната история на Марс.
Снимка от повърхността на Марс
Снимка: NASAБогато на вода минало
Безспорно е, че някога на повърхността на Марс е имало течна вода - събраните от марсоходи данни категорично сочат към минало, в което планетата е била значително по-влажна.
Но анализите на марсианския прах, събран от орбитални апарати, не показаха признаци на взаимодействие с вода. Това доведе учените до извода, че основният минерал, отговорен за червения цвят на Марс, трябва да бъде хематитът - железен оксид, който може да има червеникав оттенък и се образува при сухи условия. Според този модел хематитът се е формирал след като водата вече е изчезнала от повърхността на планетата.
Валантанас и колегите му обаче са доказали, че ферихидритът е много по-правдоподобен кандидат за процеса на ръждясване на Марс.
Ферихидритът е железен оксид, който се образува бързо в присъствието на студена вода. По-рано учените подозираха, че може да играе роля в червеникавия цвят на Марс, но липсваха убедителни доказателства.
Екипът внимателно анализирал данни от множество орбитални апарати и ги сравнил с информация от марсиански метеорит и измервания, направени от марсоходи през годините. Тези анализи показали, че ферихидритът е много вероятно обяснение за окисленото желязо на Марс.
След това изследователите използвали мощни шлифовъчни машини, за да смелят различни оксидирани железни минерали до прах с размери на праховите частици на Марс. Получените проби били анализирани чрез същите техники, които се използват за изследване на марсианския прах.
Снимка от повърхността на Марс
Снимка: NASAМарс е червен - но по-рано, отколкото сме предполагали
Най-доброто съответствие между марсианските данни и лабораторните проби било не хематит, а ферихидрит с формула Fe₅O₈H · nH₂O.
Това означава, че минералите са се формирали, докато на Марс все още е имало вода, след което са били разбити и разнесени от вятъра, запазвайки своя воден "подпис".
Тези открития изискват преразглеждане на геоложката история на Марс.
"Марс все още е Червената планета. Просто разбирането ни за това защо е червена се трансформира," казва Валантанас.
"Основното заключение е, че щом ферихидритът може да се образува само при наличието на вода, то Марс е започнал да ръждясва по-рано, отколкото сме предполагали. Освен това ферихидритът остава стабилен при сегашните условия на Марс."
Потвърждение от бъдещи мисии
Всичко това предстои да бъде потвърдено с допълнителни изследвания. Но сега, когато на Марс има събрани проби в специални контейнери, очакващи транспортиране на Земята, може би няма да се наложи да чакаме дълго, за да узнаем истината.
"След като получим тези безценни проби в лабораторията," казва физикът Колин Уилсън от Европейската космическа агенция (ESA), "ще можем да измерим точното количество ферихидрит в праха и да разберем какво това означава за историята на водата - и възможността за живот - на Марс."
Изследването е публикувано в Nature Communications.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}