Калоян Величков е от онези млади иноватори, които преплитат развлекателната нишка с решаването на важни проблеми в образованието към днешна дата в България. Заедно с екипа си от скоро стартира Nauchime - онлайн платформа, която дава възможност всеки да е учител или ученик и позволява съществуването на икономически независимо образование. Проектът включва образователни елементи и социално предприемачество и има амбицията да функционира като онлайн социална мрежа в училищата. Какво бъдеще предвижда той на този тип технологична система и как тя ще подпомага процеса на мотивация на децата, ще ги сплотява като общност и ще бъде модел, който обединява технологията и срещите на живо между участниците в процеса? Дали наистина след 10 години ще има 50% новосъздадени професии и 75% по-малко учители. Той е поредният гост в проекта на Дарик и IBM. Нуша Спирова: Разкажи малко за теб и как се реши да стартираш това начинание, кой беше до теб и ти помогна да го осъществиш ? Калоян Величков: Преди 5 г. напуснах SAP - голяма софтуерна корпорация. Станах ски учител, започнах да пътувам много, да се занимавам с екстремни спортове. Станах и уличен артист с ходене по въже, жонглиране с огън и суинг танци. Миналата зима (2013) изкарах на Канарските острови, повечето време в пещера до океана и имах време да помисля... За свързаността, за хората, за образованието и за това кое изобщо има смисъл. Когато се върнах, се оказа, че двама приятели (Велислав и Иван) са спечелили скромно финансиране за проект, свързан с образованието. Реших да се включа. Те бяха доста ангажирани и в последствие ми прехвърлиха цялата отговорност. Проектът пое в доста социална посока, повлиян от Rainbow gathering. Един от първите хора, който се включи в проекта, е Габриела Савова. Запознахме се на работилница за социално предприемачество и започнахме заедно да разработваме концепцията. Със своя опит в рекламата, Габриела помогна много за популяризирането на проекта. Визуалната идентичност пък е творение на Веселина Филипова. През есента на 2013 към проекта се присъедини Йоана Богданова. Тя има пръст във всяка презентация и форма за кандидатстване по различни проекти, изпратени от името на „Научи ме“ . Участвала е в подобен проект, свързан с университета и на Хавайските острови. Даде съвсем нов фокус - интегриране на платформата в училища и образователни институции. През декември в проекта се включи Андрей Давидов, заедно със своята фирма за софтуерна разработка Technest. Той много допринася със своя опит в областта на бизнеса и социалните дейности (един от основателите на My City foundation) . Владимир и Петър (програмисти в Technest) създадоха www.nauchime.org През март месец се присъедини и Емил Симеонов, който направи много за университетите в България. В момента той е технически директор и съсобственик на „Научи.ме“ ООД. Има още много хора, които помагаха през изминалата година. Благодаря на всички, защото този проект съществува благодарение на тях. Какво е nauchime.org и какъв проблем разрешавате с него? „Научи ме“ е проект в сферата на социалното предприемачество. Ние създаваме образователна среда, която свърза потребителите в интернет и ги насърчава да споделят своите знания и умения чрез личен контакт (извън Интернет). Разнообразието от теми се генерира от потребителите - в зависимост от техните интереси. Времето се използва като разменна монета. Когато преподаваш, печелиш „време“, което можеш да използваш, за да си купиш урок в сфера, в която искаш да се развиваш. Платформата ще бъде интегрирана в училища като вътрешна социална мрежа, стимулираща интереса на учениците и развиваща поведенчески умения и неформално образование. Ще даде възможност за включване на активни граждани в образователния процес. Социалните групи, които ще бъдат директно повлияни са: учители, родители, ученици, и доброволци. Генерира се интерес от все по-широк обществен кръг. На какъв етап е платформата и какво предстои ? Как реагират околните на възможностите й - учители, ученици ? За момента платформата е разработена на ниво базова функционалност. Всеки може да се регистрира на www.nauchime.org, да създаде профил със своите интереси и да започне да споделя своите знания, умения и опит. През есента предстои интегриране в няколко училища с идеята да разберем как ще реагират ученици, учители и родители, и с тяхна помощ да я развием в посока, ползотворна за всички. Защо избрахте “разменна валута време“? Защото времето е нашата най-ценна собственост, която парите често обезценяват. Моделът за времева банка (time banking) е създаден през 80-те години на XX в. в САЩ и може да се използва за размяна на всякакви видове услуги. Има ли нужда да използваме пари, ако можем просто да се срещаме и да си помагаме? Човечеството е еволюирало чрез постоянна размяна на знания между хората. Всеки е бил учител и ученик. Как може да си добър родител, ако никога не си бил учител? „Учителството“ е умение като всяко друго - учи се с практика. В анализите на IBM за сектор Образование за следващите 5 години се говори за виртуална класна стая, за обучение, което акцентира върху алтернативни методи - чрез видеа, чрез gaming логика и т.н. Как си представяш ти бъдещето на традиционното обучение? Съгласен съм с тази визия. Имам едно малко допълнение. В Израел е проведен следният социално-образователен експеримент. Комбинирали са курс от www.coursera.org със срещи на живо между участниците в курса. Оказало се, че в такава ситуация процентът на завършилите курса се увеличава 8 пъти. Информацията вече е свободно достъпна, но мотивацията от срещите на живо и изграждането на общности е трудно да бъде предадена онлайн. За нас бъдещето е в модел, който обединява технологията и срещите на живо между участниците в процеса. Каква според теб е ролята на учителя в момента и каква ще бъде след години? Дали с всичките тези технологии не се опитваме да изместим учителите или просто улесняваме комуникацията учител-ученик ? Не съм много сигурен каква е ролята на учителя в момента, но определено е неефективна и остаряла. Всяка революция/ренесанс в историята на човечеството идва чрез промяна на основната масмедия: печатна преса - печатна преса с възможност за смяна на буквите - радио - телевизия - интернет и мобилни комуникации. Вече няма нужда от учители, които преподават информация без контекст - имаме си Google. След 10 г. ще има 50% новосъздадени професии и 75% по-малко учители. Чудно ми е, как някой може да измисли учебна програма и да подготви някого за тотално неизвестно бъдеще? Интернет е хоризонтална мрежова масмедия. Обществото следва медията т.е. едва ли ще се запази остарялата йерархичната структура учител-ученик. Съвременните учители трябва да насочват децата, да им помагат, да са ментори, да се съобразяват с техните желания. Учителят трябва да запознава децата с новите методи на учене (или преоткрити стари такива като мнемониката); да осъзнава, че човек се учи най-добре чрез игра, правене или преподаване; да бъде сътрудник. За да изградим демократично общество, имаме нужда от демократично образование, а и това никак не е отразено в настоящата образователна система. Покрай този проект откри ли някакви изненадващи тенденции в обучителната система? Би ли търсил нови технологични/ софтуерни решения в тази посока? През февруари тази година се състоя първата за България Конференция за свободно развитие на образованието с гост-лектор Яков Хехт, организирана от Националната мрежа на родителите. Разбрахме, че не сме сами и доста хора споделят нашите възгледи. В момента участваме в проекта на ОДО (Общност за демократично образование) и се надяваме тази есен да стартираме заедно първото демократично училище. Покрай проекта аз преоткрих ученето. Честно казано, мисля че хората, които успяват в България благодарение на образованието си са единици. По-скоро успяват въпреки него. В момента съм активен потребител на няколко онлайн образователни платформи (ted.com, coursera.org, memrise.com, iversity.org, novoed.com и др.) и се наслаждавам на процеса. Човек по природа е любопитен - няма нужда да го карат да учи. Образователната система на индустриалната революция (наследена от армията) много често успява да го пречупи и да го сложи в калъп, но виждам, че светът се променя. Определено мисля , че най-доброто тепърва предстои. Това интервю е част от проекта на Дарик и IBM “5 in 5 иновации: какво следва през следващите пет години?“ Проектът е базиран на технологичните сценарии на IBM, които представят развитието и иновациите в 5 основни сфери - образование, здравеопазване, търговия, сигурност и градска среда. Считаме, че тези сектори ще търпят голям технологичен подем и са неразвривно свързани с нашето устойчиво развитие като обществена и бизнес среда. Всички интервюта, които ще прочетете тук, са с българи, защото вярваме, че нашата страна създава условия за устойчиво развитие на интелигентни технологии и иновативни идеи. Натиснете тук за повече информация