Як-141 е изключително способен съветски самолет, направил първият си полет през 1987 година. Изтребителят е имал иновативна система за вертикално излитане, но заради разпадът на СССР от него са построени едва 4 тестови бройки.
Руснаците прилагат най-модерните си технологии при създаването на Як-141, като 26% от самолета е изработен от леки въглеродни композитни елементи, а в останалата част от сплавта е използван титаний.
Най-интересен обаче е двигателя с променлива геометрия, който различава Як-141 от неуспешния Як-38 и по-успешния Harrier.
Повод за руските твърдения е факта, че в началото на 90-те години на миналия век американският оръжеен производител Lockheed Martin предлага да си сътрудничи с проектантското бюро "Яковлев" (разработчик на Як-141). Договорът приключва след една година, но е крайъгълен камък, тъй като е първият случай на военнотехническо сътрудничество между бившите непримирими врагове, пише в. "Руски Дневник".
Lockheed Martin получава от бюрото "Яковлев" цялата техническа документация за Як-141, като руснаците получават 400 милиона долара за технологичния трансфер.
Основната прилика между двата самолета е именно двигателят, който може да извива задната си част на 90 градуса.
Американският и руският самолет са почти идентични при разположението на отделението с вентилаторите и разположението на опашните греди спрямо подемния двигател е едно и също и в двата самолета.
Съществуват обаче и значими разлики.
Вертикалното излитане на F-35B обаче се различава доста от руския самолет.
Як-141 излита вертикално, защото има три турбореактивни двигателя: А Р79В-300 с подвижна дюза и два подемни РД-41 двигателя, разположени в отделението зад пилотската кабина.
Дизайнерите на F-35B прилагат сравнително проста и ефективна схема с помощта на "студен" подемен вентилатор, чиято трансмисия се задвижва от подемен двигател с въртяща се дюза.
Що се отнася до характеристиките, то положението е следното:
Празен F-35B тежи около 14 тона, а максималното тегло, с което може да излети е 27 тона. С пълен резервоар самолетът може да прелети 1670 километра. Максималната скорост на F-35B е 1950 км/ч.
Празен Як-141 тежи 11.6 тона, а максималното тегло, с което може да излети е 19.5 тона. С пълен резервоар самолетът може да прелети между 2100 и 3000 километра. Максималната скорост на Як-141 е 1800 км/ч.
F-35B обаче може да носи много по-разнообразно въоръжение, включително и тактическа атомна бомба. Як-141 не може да атакува цели на земята, защото е въоръжен единствено с ракети въздух-въздух.
Военно-техническото сътрудничество между Lockheed Martin и "Яковлев" през 1990-те без съмнение изиграва роля в създаването на F-35B. Американците вземат много от своите съветски колеги. Но по-късно надграждат и усъвършенстват наученото.
Да се нарече F-35B копие на Як-141 обаче би било преувеличено. Факт е, че F-35B е уникален модел, който освен всичко друго има и стелт възможности, но "във вените му има и малко руска кръв".
Ако някой самолет може да носи определението "баща", то това е именно F-35, защото китайският стелт J-31 е изключително сходен с американският изтребител от пето поколение.
Руснаците прилагат най-модерните си технологии при създаването на Як-141, като 26% от самолета е изработен от леки въглеродни композитни елементи, а в останалата част от сплавта е използван титаний.
Вижте как изглежда Як-141 >> >> >>
Най-интересен обаче е двигателя с променлива геометрия, който различава Як-141 от неуспешния Як-38 и по-успешния Harrier.
Повод за руските твърдения е факта, че в началото на 90-те години на миналия век американският оръжеен производител Lockheed Martin предлага да си сътрудничи с проектантското бюро "Яковлев" (разработчик на Як-141). Договорът приключва след една година, но е крайъгълен камък, тъй като е първият случай на военнотехническо сътрудничество между бившите непримирими врагове, пише в. "Руски Дневник".
Lockheed Martin получава от бюрото "Яковлев" цялата техническа документация за Як-141, като руснаците получават 400 милиона долара за технологичния трансфер.
Основната прилика между двата самолета е именно двигателят, който може да извива задната си част на 90 градуса.
Вижте как изглежда "морският" F-35B >> >> >>
Американският и руският самолет са почти идентични при разположението на отделението с вентилаторите и разположението на опашните греди спрямо подемния двигател е едно и също и в двата самолета.
Съществуват обаче и значими разлики.
Вертикалното излитане на F-35B обаче се различава доста от руския самолет.
Як-141 излита вертикално, защото има три турбореактивни двигателя: А Р79В-300 с подвижна дюза и два подемни РД-41 двигателя, разположени в отделението зад пилотската кабина.
Дизайнерите на F-35B прилагат сравнително проста и ефективна схема с помощта на "студен" подемен вентилатор, чиято трансмисия се задвижва от подемен двигател с въртяща се дюза.
Що се отнася до характеристиките, то положението е следното:
Празен F-35B тежи около 14 тона, а максималното тегло, с което може да излети е 27 тона. С пълен резервоар самолетът може да прелети 1670 километра. Максималната скорост на F-35B е 1950 км/ч.
Празен Як-141 тежи 11.6 тона, а максималното тегло, с което може да излети е 19.5 тона. С пълен резервоар самолетът може да прелети между 2100 и 3000 километра. Максималната скорост на Як-141 е 1800 км/ч.
F-35B обаче може да носи много по-разнообразно въоръжение, включително и тактическа атомна бомба. Як-141 не може да атакува цели на земята, защото е въоръжен единствено с ракети въздух-въздух.
Военно-техническото сътрудничество между Lockheed Martin и "Яковлев" през 1990-те без съмнение изиграва роля в създаването на F-35B. Американците вземат много от своите съветски колеги. Но по-късно надграждат и усъвършенстват наученото.
Да се нарече F-35B копие на Як-141 обаче би било преувеличено. Факт е, че F-35B е уникален модел, който освен всичко друго има и стелт възможности, но "във вените му има и малко руска кръв".
Ако някой самолет може да носи определението "баща", то това е именно F-35, защото китайският стелт J-31 е изключително сходен с американският изтребител от пето поколение.