Планът на Илон Мъск за центрове за данни в космоса е под въпрос
Паралелите с проекта "Натик" на Майкрософт са твърде много
Амбицията на американския предприемач Илон Мъск да изгради центрове за данни в космоса е изправена пред сериозни технически и икономически предизвикателства. Експерти предупреждават, че подобен проект може да повтори съдбата на по-ранни неуспешни инициативи.
Като пример се посочва проектът "Натик" на Майкрософт от 2015 г. Компанията тества подводен център за данни край бреговете на Шотландия. Идеята е съоръжението да използва морската вода за охлаждане и да работи автономно. Въпреки технологичния потенциал, проектът не намира широко приложение заради липса на търсене и икономическа неефективност.
Според анализатори подобни проблеми могат да засегнат и плановете на СпейсЕкс. "Тези предизвикателства вероятно ще са още по-сериозни в космоса, отколкото под водата", казва Рой Чуа от изследователската компания AvidThink.
Един от основните проблеми е, че подобни центрове за данни разчитат на модулни конструкции. Те са скъпи за изграждане и не могат да бъдат обновявани или ремонтирани след изстрелването. Това ги прави неконкурентни спрямо наземните центрове, които могат бързо да се модернизират с нов хардуер.
Развитието на изкуствения интелект допълнително усложнява ситуацията. Новите поколения AI чипове се появяват постоянно. Това означава, че космическите центрове могат бързо да остареят технологично и да станат неизползваеми.
Допълнително съмнение предизвикват мащабите на проекта. Според представени концепции сателитите с центрове за данни ще бъдат по-големи от Международната космическа станция.
Разходите също са значителни. Оценки на анализатори показват, че проектът може да струва поне 1 трилион долара, а според някои анализи сумата може да достигне няколко трилиона.
Логистиката е друг сериозен проблем. За реализиране на плана СпейсЕкс трябва да извършва около 3000 изстрелвания годишно или по осем на ден. За сравнение, през миналата година компанията осъществява 167 изстрелвания.
Ракетата Starship е проектирана да бъде многократно използваема и да превозва големи товари, но разработката ѝ изостава. До момента нито един от тестовите полети не достига орбита, а част от тях завършват с експлозии.
Според експерти космическите центрове за данни могат да намерят ограничено приложение - за военни цели или поддръжка на космически станции. Те обаче няма да заменят наземните съоръжения в обозримо бъдеще.
"Не виждам как в близко бъдеще космическите центрове за данни могат да заменят наземните", казва анализатор от консултантската компания Analysys Mason.