Корпорации и правителства инвестират милиарди, дори трилиони долари, в разработката и налагането на изкуствен интелект. Но междувременно против AI назрява съпротива. Все повече хора изразяват открито недоволство от начина, по който технологията променя света. Причините за това са много по-дълбоки от притесненията за работните места. В основата стои усещането, че за пореден път се налага технология, която работи против човешките интереси.

Най-видимият сблъсък се случва в социалните мрежи. През януари Meta тихомълком премахна десетки генерирани от AI профили в Instagram и Facebook, след като реалните потребители реагираха с остро отхвърляне. Подобна беше и реакцията през март, когато компанията внедри функции за търсене с AI.

Много потребители потърсиха начини да ги блокират чрез браузърни разширения. Google също се сблъска с подобно недоволство и в крайна сметка премести своята търсачка с AI в отделен раздел. Проблемът не е в самите системи, а в това, че компаниите ги налагат на потребители, които просто не ги желаят.

Понякога ответната реакция приема и хумористични форми. Американската верига за бързо хранене Taco Bell въведе гласова система с AI за приемане на поръчки. В знак на протест един клиент поръчва 18 000 чаши вода и срива системата, предизвиквайки човешка намеса.

Съпротивата обаче се проявява и в професионални среди. Някои общности за разработка на софтуер с отворен код, като Cloud Hypervisor, официално забраниха приноса на код, генериран от големи езикови модели. Подобни настроения има и в творческите среди.

Появяват се изложения за изкуство като Fanax и Galaxy Con с изричното изискване "Без AI". Някои музикални заведения дори забраняват използването на генерирани от AI изображения за флаери. Все по-често в договорите на творци се включват клаузи, които изискват потвърждение, че работата им не е създадена с помощта на изкуствен интелект.

Според Международната конфедерация на дружествата на авторите и композиторите, през следващите пет години творците в музикалната и аудио-визуалната индустрия може да загубят между 21% и 24% от приходите си заради нарастващия пазарен дял на генеративния AI.

Недоволството не се ограничава само до дигиталната сфера. В САЩ и Европа общини в щати като Мичиган и Илинойс, както и в държави като Испания, Нидерландия, Ирландия и Франция, отказват да разрешат изграждането на центрове за данни за AI. Основните притеснения са свързани с прекомерното използване на земя и водни ресурси.

Парадоксално, има случаи, в които хората предпочитат взаимодействието с AI пред това с човек. Проучвания показват, че при обсъждане на деликатни здравни теми мнозина се чувстват по-комфортно с чатбот. В търговията на дребно потребителите често се доверяват повече на AI за избор на облекло. Скорошно изследване в здравеопазването дори установява, че пациентите оценяват написаните от AI лекарски отговори като по-съпричастни от човешките. В същото време, когато са ядосани, хората категорично предпочитат да общуват със служител, а не с робот.

В крайна сметка изглежда, че ключовият проблем е липсата на избор. Потребителите не са непременно против технологията, а срещу задължителното ѝ налагане.

Изкуственият интелект се превръща в технология, която силно разделя обществото. Живеем в епоха на разделение, фоби и фили има по всяка тема. Вероятно ще станем свидетели на формирането на два лагера - технологични ентусиасти, които възприемат AI, и такива, които го отхвърлят, създавайки пазар за продукти и услуги, гарантирано създадени от хора.