Докато светът се дигитализира и изкуственият интелект се превръща в основен двигател на икономиката, нараства и невидимата цена на този прогрес - водата и електроенергията, които изчезват в полза на гигантските центрове за данни. Според разследване на The New York Times и данни на Synergy Research Group, над 60% от 1244-те най-големи центъра за данни в света вече се намират извън САЩ, а още 575 са в процес на изграждане.

В страни като Мексико, Ирландия, Южна Африка, Бразилия, Индия и Малайзия гражданите усещат реалните последствия - прекъсвания на водоснабдяването, електричеството и дори епидемии, свързани с липсата на питейна вода. В мексиканския щат Керетаро, където Microsoft, Amazon и Google строят свои кампуси, жителите страдат от все по-чести "блекаути" и воден режим, докато компаниите твърдят, че използват "минимални ресурси". Според активисти обаче ситуацията е довела до епидемия от хепатит и масови здравни проблеми, тъй като прекъсванията на водата възпрепятстват елементарната хигиена.

В същото време Ирландия се превърна в един от ключовите пазари за облачни услуги, но с цената на огромно енергопотребление - над 20% от цялата електроенергия на страната отива за нуждите на центровете за данни. Местните власти бяха принудени да наложат мораториум върху строителството на нови кампуси в Дъблин, след като енергомрежата достигна лимита си. Като компромис компаниите могат да изграждат собствени електроцентрали, често на изкопаеми горива - решение, което влиза в остър конфликт със зелените политики на ЕС.

Проблемът не е само в консумацията на ток. В Чили, Южна Африка и други държави водоносните запаси се изчерпват, а новите технологии за "рециркулация на вода", с които компаниите се хвалят, се оказват недостатъчни. Зад дъщерни фирми с малко известни имена гигантите като Google и Amazon крият реалния мащаб на своите операции, като в същото време получават данъчни облекчения, евтина земя и пълен достъп до ресурси.

По оценки на експерти, до 2035 г. центровете за данни ще консумират толкова енергия, колкото цяла Индия, а само един голям обект може да "изпива" хиляди кубически метра вода дневно. Екологичните движения в Европа и Латинска Америка вече се организират глобално, споделяйки стратегии и юридическа помощ - опитвайки се да покажат, че цената на цифровия прогрес не трябва да бъде плащана от обикновените хора.