Сблъсъците с астероиди, комети и дори планетоиди могат да са фатални за планетите в Слънчевите системи. Освен пагубни за живота, те трансформират пейзажа, променят атмосферата и състава на почвата и оставят белези, видими и след милиарди години.

И докато изглежда Земята е била пощадена от хипер удари, а ерозията и тектониката са скрили повечето белези от по-мощните сблъсъци, то не такава е ситуацията при останалите планети и обекти от Слънчевата система. Именно затова ще ви покажем кои са десетте най-големи кратери в нея.

Вижте как изглеждат най-големите кратери в Слънчевата система >> >> >>

10. Тургис - 580 км
На последно място в класацията ни се нарежда кратерът Тургис, белязал луната на Сатурн - Япет. Средният диаметър на луната е 1436 километра, а този на кратера - 580 км. Япет е съставен от лед и скали, а по ръба на кратера има почти 15 километрови отвеси.

9. Рембранд - 715 км
Освен името на художник, Рембранд се нарича и втория най-голем кратер на Меркурий - заемащ 9-а позиция в класацията ни. Кратерът е открит едва през 2008 година, а диаметърът му е 715 километра. За сравнение средният диаметър на най-близката до слънцето планета е 4880 км. Рембранд е на възраст от 3.9 милиарда години и е в резултат на късния период на тежки "бомбардировки" в Слънчевата система.

8. Спутник - 900 км
Макар вече да не е планета, Плутон продължава да изненадва учените със своите особености. Диаметърът на планетоида е 2370 км, а този на кратера - над 900 километра. Името на този обект е Спутник, който днес е пълен със замръзнал азот. Именно заради запълването си с лед, образуванието не изглежда като типичния кратер, а по-скоро като голяма равнина или замръзнало море.

7. Имбриум - 1145 км
Луната е дом на множество големи кратери, а според някои учени това, че тя е уловила множество големи астероиди е спомогнало за бързото възникване на живот на Земята. В следствие на сблъсък с голям астероид се е появил и кратерът Имбриум, който е с диаметър от 1145 километра, който е около 1/3 от този на Луната (3470 км). Този кратер е бил посетен от хора по време на мисията Аполо 15 през 1971 г.

6. Калорис - 1550 км
Това е най-големият кратер на Меркурий, който е в резултат на удар със 100-километров астероид. Диаметърът на кратера е 1550 км, а възрастта му - 3.8 милиарда години. Смята се, че заради ударът с астероида, предизвикал кратера, се е появил и вулканизма на Меркурий. Това е установено по изпуснати от планетата газове, които влизат в състава на тънката и прозрачна атмосфера на Меркурий.

5. Елада - 2300 км
Това е първият, но не и последният марсиански кратер в списъка ни. Елада има диаметър от 2300 км или малко повече от 1/3 от този на Червената планета. Дълбочината на кратера е 7152 метра под приетото за стандарт на Марс (еквивалента на морско равнище). Разстоянието от ръба на кратера до неговото дъно обаче е повече - 9000 метра. Смята се, че в миналото Елада е била дом на ледник, остатъците от който може да се крият под повърхността на кратера. Елада е и най-големият кратер в Слънчевата система, който веднага се разпознава от нетренираното око като такъв.

4. Басейн Южен полюс-Ейткън - 2500 км
С диаметър от 2500 километра, този кратер заема почти 2/3 от диаметъра на Луната. Той заема Южния полюс на нашия спътник, а по ръба му са образувани планински вериги, понякога наричани планините Лайбниц. Тук лунната кора е най-тънка и се смята, че кратерът е изключително подходящ за добив на ресурси.

3. Океан на бурите - 3000 км
Учените не са единодушни относно причините за формирането на тази геологическа формация. Водещата хипотеза обаче е, че тъй нареченият океан се дължи на удар с голям астероид, станал още в първите няколко милиони години от раждането на Луната. В резултат на съществуващия към онзи момент вулканизъм и по-късни удари с други астероиди, формата на кратера не изглежда напълно типично, но повечето от белезите за удар са налице.

2. Утопия - 3300 км
Това е най-големият кратер, за който е потвърдено, че се е получил в следствие на удар с астероид. Знае се, че под повърхността на кратера има замръзнал воден лед, като е напълно възможно да съществуват и езера от все още течна вода. Кратерът е бил посетен от сондата Викинг-2.

1. Северният басейн на Марс - 8500 километра
По-голямата част от Северното полукълбо на Марс е заето от необичайно равна низина. Всъщност Северният басейн заема 40% от повърхността на Червената планета. Образуванието има и нетипична елипсовидна форма, която кара мнозинството от учените да смятат, че Северният басейн е всъщност кратер, получил се в резултат на сблъсък с малка планета или луна. Всъщност обектът, който се е сблъскал с Марс, би трябвало да има 2% от неговата маса и диаметър от 1900 километра. Подобно описание отговаря на ледените луни на Юпитер и Сатурн. Ако удар наистина е имало, то би могло да се изясни откъде Марс се е сдобил с водата си и как са се появили двете му луни - Фобос и Деймос.