Финален тест за лунната ракета на НАСА | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Финален тест за лунната ракета на НАСА 31
Снимка: NASA

Финален тест за лунната ракета на НАСА

SLS трябва да полети след година

| Редактор: Стоян Гогов 75 23984

НАСА се подготвя за финалните тестове на своята ракета SLS, с която Америка ще се завърне на Луната. В изпитанието ще бъде изпробван лимита на резервоара за течен кислород на ракетата, като в последствие той ще бъде умишлено унищожен. Така инженерите ще знаят какви са неговите предели. Тестът ще се осъществи в центърът Маршал на НАСА в Хънтсвил, Алабама. Космическата агенция вече проведе подобно изпитание с водородния резервоар на ракетата. Изпробван е бил също и нейният двигател, ракетният ускорител както и космическият кораб Orion.

Вижте как изглежда ракетата SLS >> >> >>

В предстоящия финален структурен тест, кислородния резервоар ще бъде напълнен с вода под налягане, симулираща намиращия се в него течен кислород. След това структура подобна на стенд ще започне да прилага натиск. Целта е да се симулират натоварванията по време на изстрелване и полет. 

По-рано тази година инженерите на НАСА и Boeing подложиха резервоара на 23 базови изпитания, които симулират реалните условия на полет, а резервоарът премина на тестовете. Резервоарът е снабден с хиляди сензори за измерване на стрес, налягане и температура, докато високоскоростните камери и микрофони улавят всеки момент, за да идентифицират огъване или напукване в цилиндричната стена на резервоара.

Ако всичко се движи по план, SLS трябва да осъществи първия си полет през ноември 2021 година. Хора ще полетят едва през 2023 г.

НАСА планира да използва ракетата SLS, за да изстреля космическият кораб Orion, който да осъществи връщането на американците на Луната. Плановете на САЩ са този път да не прекъсват своята лунна програма, а да я поддържат с идеята да създадат база на земния спътник.

В основата на SLS стоят двигателите RS-25 на американската совалка и помощните ускорители, създадени за нея. Температурите, при които функционират агрегатите са екстремни и варират от −253 °C до 3300 °C. Дизайнът им обаче е разработен още през 60-те години на миналия век. Първата степен ще има 4 от тези двигатели, а цялата ракета ще е висока около 100 метра. Горивото ще е течен водород и течен кислород. Бaзoвaтa вepcия нa ЅLЅ щe извeждa в ниcĸa opбитa 70 тoнa тoвap, a пo-мoщният вapиaнт щe извeждa 130 тoнa.

Orion пък е просторен космически кораб, който може да остава в открития космос за по-дълъг период от време, тъй като разполага с по-способни животоподдържащи системи. Максималният брой астронавти е 6, но до мисията към Луната най-вероятно ще бъдат изпратени 4-ма астронавти.

Една от критиките към проекта е, че той е скъп, бавен и технологично неиновативен - повечето от използваните технологии са от миналия век, а SLS няма да може да се приземява обратно - цялата ракета ще бъде просто унищожавана, въпреки голямата си цена. От НАСА обаче отговарят, че тези решения са направени с целта да се върнат максимално бързо и сигурно на Луната.

Финален тест за лунната ракета на НАСА 31

Финален тест за лунната ракета на НАСА

SLS трябва да полети след година

| Редактор : Стоян Гогов 75 23984 Снимка: NASA

НАСА се подготвя за финалните тестове на своята ракета SLS, с която Америка ще се завърне на Луната. В изпитанието ще бъде изпробван лимита на резервоара за течен кислород на ракетата, като в последствие той ще бъде умишлено унищожен. Така инженерите ще знаят какви са неговите предели. Тестът ще се осъществи в центърът Маршал на НАСА в Хънтсвил, Алабама. Космическата агенция вече проведе подобно изпитание с водородния резервоар на ракетата. Изпробван е бил също и нейният двигател, ракетният ускорител както и космическият кораб Orion.

Вижте как изглежда ракетата SLS >> >> >>

В предстоящия финален структурен тест, кислородния резервоар ще бъде напълнен с вода под налягане, симулираща намиращия се в него течен кислород. След това структура подобна на стенд ще започне да прилага натиск. Целта е да се симулират натоварванията по време на изстрелване и полет. 

По-рано тази година инженерите на НАСА и Boeing подложиха резервоара на 23 базови изпитания, които симулират реалните условия на полет, а резервоарът премина на тестовете. Резервоарът е снабден с хиляди сензори за измерване на стрес, налягане и температура, докато високоскоростните камери и микрофони улавят всеки момент, за да идентифицират огъване или напукване в цилиндричната стена на резервоара.

Ако всичко се движи по план, SLS трябва да осъществи първия си полет през ноември 2021 година. Хора ще полетят едва през 2023 г.

НАСА планира да използва ракетата SLS, за да изстреля космическият кораб Orion, който да осъществи връщането на американците на Луната. Плановете на САЩ са този път да не прекъсват своята лунна програма, а да я поддържат с идеята да създадат база на земния спътник.

В основата на SLS стоят двигателите RS-25 на американската совалка и помощните ускорители, създадени за нея. Температурите, при които функционират агрегатите са екстремни и варират от −253 °C до 3300 °C. Дизайнът им обаче е разработен още през 60-те години на миналия век. Първата степен ще има 4 от тези двигатели, а цялата ракета ще е висока около 100 метра. Горивото ще е течен водород и течен кислород. Бaзoвaтa вepcия нa ЅLЅ щe извeждa в ниcĸa opбитa 70 тoнa тoвap, a пo-мoщният вapиaнт щe извeждa 130 тoнa.

Orion пък е просторен космически кораб, който може да остава в открития космос за по-дълъг период от време, тъй като разполага с по-способни животоподдържащи системи. Максималният брой астронавти е 6, но до мисията към Луната най-вероятно ще бъдат изпратени 4-ма астронавти.

Една от критиките към проекта е, че той е скъп, бавен и технологично неиновативен - повечето от използваните технологии са от миналия век, а SLS няма да може да се приземява обратно - цялата ракета ще бъде просто унищожавана, въпреки голямата си цена. От НАСА обаче отговарят, че тези решения са направени с целта да се върнат максимално бързо и сигурно на Луната.