Колко силна е армията на Сърбия (снимки)
Белград я модернизира от 2013 година насам
Напрежението между Сърбия и Косово, довело до блокиране на гранични пунктове и мобилизиране на сръбската армия, е една от най-горещите теми на Балканите. Опасността от война изглежда малка и решението на кризисната ситуация най-вероятно ще дойде по дипломатичен път. Въпреки това непредсказуеми действия от двете страни на барикадата бързо може да ескалират конфликта.
Отцепилата се през 2008 година република Косово не е призната от Сърбия, която я счита за своя територия. Мнозинството от държавите в ЕС и ООН обаче признават независимостта на Прищина. Именно тази подкрепа кара политическият елит на Прищина да залага на закрилата на Брюксел и Вашингтон, докато Сърбия избира да развива и модернизира армията си.
От 2013 година насам Белград е сключил няколко мащабни военни сделки и значително е повишил боеспособността и организацията на въоръжените си сили. Военният бюджет на западната ни съседка расте всяка година, като освен покупката на чуждо оръжие се насърчава производството на собствени бойни системи.
Съвременните конфликти никога да не се решават изцяло на бойното поле, но задължение на всяка армия е да е подготвена за победи. В редовете по-долу ще ви запознаем с най-големите козове на въоръжените сили на Белград.
Вижте как изглеждат най-добрите оръжия на Сърбия >> >> >>
Боеспособни танкове
Сърбия наследява голямо количество югославски танкове M-84, като днес страната разполага с над 200 броя от тях. По-същество М-84 е подобрена версия на съветския Т-72. Бронираната машина разполага с модерна система за контрол на огъня, а двигателят е с 1 000 к.с. С напълно зареден резервоар танкът може да измине 700 километра, а максималната скорост е 68 км/ч.
Основното оръжие е 125-милиметрово оръдие, комбинирано с две картечници в калибър 12.7 мм и 7.62 мм.
За разлика от по-голяма част от съседите си, Сърбия започва собствена програма по дълбоко обновяване на своите танкове. Ъпдейтнатите версии на М-84 са снабдени с реактивна броня, нови системи за контрол на огъня, модерен термовизьор и радио система. Оръдието е сменено с ново 125-милиметрово, способно да стреля с по-голяма гама от снаряди. Модернизираният М-84 има и активна защитна система.
На практика обновеният М-84 е един от най-способните танкове в света, равностоен на руския T-72B3 и Т-90.
В началото на тази година Русия подари 30 броя Т-72МС на Сърбия, като първата партида от танковете пристига в западната ни съседка още през 2020 г.
Тази версия на танка разполага с добавени предна и задна камера, GPS/GLONASS навигация, нов панорамен термовизьор, реактивна броня от по-старо поколение, дистанционно управлявана 12.7 мм картечница и подсилено шаси.
Нови бронирани машини "Made in Serbia"
Подобно на Финландия, Сърбия произвежда изцяло собствени бойни бронирани машини, които могат да служат и като БТР-и.
Бойната машина "Лазар" дебютира преди около 10 години и е напълно равностойна на своите западни конкуренти. "Лазар" издържа на мини и самоделни взривни устройства, както и на стрелба с 25 мм снаряди от по-голяма дистанция или от картечници от близко разстояние. Бронята е композитна, а по-новите й версии издържат и на попадение от РПГ.
"Лазар" е въоръжен с 30-милиметрово автоматично оръдие и 7.62 мм картечница. Съществуват версии, чието основно оръжие са ракети.
Дизеловият двигател с 500 к.с. задвижва всяко от 8-те колела, а освен бойната машина може да превозва и до 9 войника.
Налична е версия с по-малко оръдие, която обаче може да се използва за дистанционно контролиране на роботи и дронове.
Сърбия разполага с около 30 бройки от бойната машина "Лазар".
През 2018 година Сърбия представя второто поколение на своя бронетранспортьор BOV. Машината споделя много от качествата на "Лазар", като добра композитна броня и мощен дизелов двигател, но вместо 8 колела има 4. Въоръжението на новото поколение BOV е 7.62 мм картечница и 40 мм гранатомет. BOV може да превозва 6 войника.
Бойни роботи и дронове
Сърбия е една от малкото балкански страни със свои бойни дронове, а освен това има дори и въоръжени роботи.
През 2020 година Сърбия купува от Китай 6 броя от дрона CH-92A. Според слухове в последните месеци Белград е поръчал още 12 броя от дрона. Размахът на крилете е около 10 метра, а дронът се задвижва от роторен двигател. Обсегът на полета е 150 км, а максималната скорост 200 км/ч.
И докато стандартната версия на китайския дрон се ползва за разузнаване, то сърбите са добавили два пилона за управляеми ракети с лазерно насочване. Към CH-92A са интегрирани системи за водене на огън.
Ракетите, с които е въоръжен дрона са FT-8D. Те имат обсег от 8 километра и тегло от 20 кг.
Използвайки опита от експлоатацията на СН-92А, Сърбия е започнала разработката на собствен дрон - Pegaz, който също ще е въоръжен с ракетите FT-8D. Наред с това Белград е купил поне 10 малки разузнавателни дронове от Израел.
През 2009 година западната ни съседка представя бойния робот "Милош". Той има тегло от 680 килограма и е въоръжен с картечница или антитанкова ракета. Обсегът на робота е до 10 километра, а максималната му скорост 12 км/ч.
"Милош" се задвижва от литиево-йонна батерия и електромотор, като може да прекара в движение не повече от 4 часа. За сметка на това малкият робот е безшумен, а системите му могат да разпознават автоматично вражески войници и да набелязват цели.
Способна артилерия и ракетната система "Шумадия"
Сърбия следва стратегия, споделяна от много държави, които са се сблъсквали с изолация или имат по-сложни дипломатични отношения с регионалните и световни сили.
Белград е извел развитието на своята артилерия в същинска доктрина. Особено внимание заслужават изцяло сръбските мобилни ракетни установки.
През 2011 година дебютира самоходната система "Морава", чиито ракети са с обсег от 30 и дори 50 километра. Обединените арабски емирства веднага поръчват 30 бройки от системата. По същество тя напомня на модернизирана версия на съветската "Град".
Ракетната система "Шумадия" е най-големия коз на Белград. На мобилна платформа са разположени 4 контейнера, които изстрелват балистични ракети с обсег от 285 километра. Бойната глава тежи 200 килограма, като експлозивното вещество има маса от 41 кг.
"Шумадия" дебютира през 2017 г. и на практика не само Косово, но дори София попада в обсега на ракетната система. Белград обаче има твърде малко бройки от нея.
Сръбската ракетна система може да се сравни с американската M142 HIMARS. Един ракетен удар е достатъчен да унищожи сграда или да й нанесе непоправими щети.
Акцент върху щурмовите изтребители и модерното ПВО
Сърбия активно модернизира своите ВВС. Белград разполага с 14 броя МиГ-29 в оперативна бойна готовност, но много по-силен акцент е поставен върху щурмовата авиация.
Сърбия има 17 бройки от югославския атакуващ самолет Soko J-22 и 20 бройки от Soko G-4 Super Galeb.
Докато първият самолет е към края на своя живот, то "Супер гълъбът" ще служи и през следващото десетилетие.
Soko G-4 Super Galeb е лек, има обсег от 1900 км и може да носи малко въоръжение.
И двата самолета са въоръжени с ракети въздух-земя и различни типове бомби.
Междувременно Белград е първият европейски купувач на китайската ПВО система FK-3. Обсегът й е 100 километра, което е по-малко от това на руската С-300.
Китайската оферта е избрана от Белград заради изключително модерния радар и по-добрите характеристики на ракетата. Характеристиките на системата са толкова добри, че Китай също решава да я превърне в основата на съвременното си ПВО, въпреки по-малкия радиус.
Снайперите на Zastava
Едно от най-големите предимства на Беград се крие в оръжейния концерн Zastava. Заводите правят едни от най-добрите снайпери с голям калибър. Пушките с патрон .50 BMG са много развити, но Белград е струпал по границата с Косово отряди, въоръжени с 20-милиметрови снайпери, които имат изключително голяма мощност и обсег.
Zastava M93 е пример за успешен собствен снайпер, който се продава успешно на международния пазар и е избран от армиите на Саудитска Арабия, Алжир, Индонезия, Армения, Грузия и други държави. Пушката има тегло от 16 килограма и може лесно да поразява цели на 3 километра.