Разработката на Rafale започва в средата на 70-те години, като поводът за създаването на изтребителя е необходимостта от по-малък самолет, можещ да излита от самолетоносачи. Освен това Франция се отказва от участието си в програмата Eurofighter Typhoon, което допълнително увеличава необходимостта от създаването на нов френски боен самолет.

В началото на 80-те са разработени формите и концепцията зад самолета - той ще е многоцелеви и ще може да нанася удари по наземни цели.

Първият полет на прототипа е през 1986 година, производството започва през 1991 година, но самолетът навлиза във френската армия чак в края на 90-те и началото на 21-ви век.

Дизайнът на самолета е специално създаден, за да може да издържа на огромни натоварвания от 9g, като на теория Rafale би трябвало да се справя и с 11g - нещо, което е почти невъзможно за човешкото тяло.

Крайният резултат е, че Rafale е един от най-маневрените самолети, създавани някога. В следствие от своята конструкция обаче, изтребителят е аеродинамично нестабилен, като има специален процесор, който постоянно следи и регулира позицията на самолета във въздуха.

Вижте как изглежда Rafale >> >> >>

70% от фюзелажа на Rafale е изграден от композити, като самолетът има понижена видимост в инфрачервеният сектор. Въпреки това изтребителят не може да се нарече стелт - французите споделят, че са обмисляли самолетът им да е напълно неведим, но цената за това им се видяла твърде висока.

Задвижването се осъществява от два реактивни двигателя Snecma M88. Максималната скорост е 1912 км/ч. Ефективният боен радиус с 3 външни резервоара и 4 ракети (2 крилати ракети за удари на наземни цели и 2 ракети въздух-въздух) е 1852 километра.

Самолетът може да носи и крилатата ракета ASMP, която има обсег от 300 километра и е въоръжена с тактическа ядрена глава, с мощност от 100 до 300 килотона (от 6 до 18 пъти по-мощна от бомбата, пусната над Хирошима).

Максималната височина, на която може да лети Rafale е 15 235 метра. Разходът на гориво е около 150 литра на 100 километра.

Освен Франция, с Rafale е въоръжен и Египет, като Индия и Катар са направили поръчка за 36 самолета.

Индия е платила 8.8 милиарда долара за своите 36 бройки от самолета, като в цената са включени резервни части, поддръжка, въоръжение, оборудване на две авиационни бази и изграждането на център за поддръжка.

Всъщност договорът е бил много изгоден, защото освен че получава гарантирана поддръжка и резервни части за период от 10 години, Индия си договаря и офсет, според който 50% от платената сума ще бъде обратно инвестирана в страната - 4.4 милиарда долара ще се върнат в Индия.

Това означава, че реалната цена, платена от Индия за една бройка от самолета е около 122 милиона долара.

България иска да закупи 12 нови самолета. Ако запазим логиката на индийската сделка, това означава, че ще трябва да заплатим 2,9 милиарда долара, но при същия офсет, реалната сума, която ще напусне България е 1,46 милиарда долара.

Правителството ни обаче няма пълна яснота относно закупуването на нов изтребител за българските ВВС. Знае се, че за проекта могат да се отделят 1.5 милиарда лева. На пръв поглед това прави Rafale твърде скъп. От друга страна, често се говори за придобиването не на 12, а на 8 нови самолета, което би могло да сделката по-вероятна.

Анализаторите обаче отчитат, че по цял свят оръжейните сделки се сключват предимно не заради качествата на избраното оръжие, а заради "бонусите", раздадени "под масата".

Това може да се окаже фатално за Rafale, защото конкуренцията в сферата е доста ожесточена. От друга страна, не е ясно до колко България ще може да си позволи поддръжката на закупените машини след изминаването на 10-годишния период. От гледна точка на армията и пилотите пък е най-добре да се закупят повече бройки от евентуалния нов изтребител и на тях да се лети колкото се може повече.