Условията на Венера са изключително тежки. Налягането на повърхността е близо 100 атмосфери, планетата е най-горещата в Слънчевата система със средна температура от около 500 °C.

Горните два слоя на атмосферата пък съдържат капки сярна киселина, които често преваляват на повърхността. В гъстата атмосфера не липсват и бързи ветрове.

Всичко това прави изпращането на сонда на повърхността на планетата изключително трудно. СССР не успява да изпрати сонда на Марс или в дълбините на Слънчевата система. Единствено Москва обае успява да прати действащ апарат на повърхността на Венера.

Мисията "Венера 14" е последният "земен посетител" на най-близката до нас планета. Апаратът е изстрелян на 5 ноември 1981 година и през март 1982 г. вече е в орбита около Венера.

Вижте снимките от "Венера 14" >> >> >>

Сондата носи 14 научни инструмента, сред които 14 научни инструмента, по-специално, мас-спектрометър, газов хроматограф, оптичен спектрофотометър, нефелометър, рентгенов флуоресцентен спектрометър, влагомер, уред за изследване на почвата и камера

На 5 март започва кацането, като "Венера 14" се приземява единствено с помощта на парашут.

След приземяването си апаратът издържа 57 минути, като планирания живот е бил 32 минути. Измерена е температура от 465 °C и атмосферно налягане от 94 земни атмосфери.

СССР обаче има трудност с обработката на изображенията, които са черно бели. Междувременно в САЩ има доста специалисти по обработката на кадри.

По-късно американският изследовател Дон Мичъл анализира и оцветява кадрите, направени от "Венера 14". Именно благодарение на него знаем как точно изглежда повърхността на един от най-любопитните светове в Слънчевата система.